Бяла книга от портрети Maria von Vin

Днес, в Русе се открива една забележителна изложба – Бяла книга от портрети на Мария Иванова ( Maria von Vin). Прикована към дома си за дълго време не по нейно желание, Мария намира не просто спасение и развлечение, но и смисъл в създаването на една забележителна книга – Бяла книга с портретите знаменити мъже от националната и световната история, които – като пъзел -събират смисъла на света. Изложбата предоставя възможността да се сдобиете както с оригинална рисунка, така и с уникалната, ръчна книга, събрала всички лица, думи и смисли.

БЯЛА КНИГА ОТ ПОРТРЕТИ

Не зная как да нарека това издание. В пъти по-обемно от каталог, то има страниците и формата на тежка книга. Върху тънката му бяла обвивка има само малък червено-черен графичен знак. Но всъщност е своеобразен каталог – 200 портрета на мъже на различна възраст, от различни националности, живели в различни векове и времена. Както ни казва заглавието на вътрешната страница – свободни. И едно име на жена – Мария И. Иванова. Ако се съди по снимката в началото – съвсем младо момиче, нежно и крехко. Ако се има предвид осъщественото издание – художник с въображение и смелост. Предизвикателство е да превърнеш в свой проект портретното персонализиране на поети, художници, философи, политици, държавници, революционери, деятели на Българското революционно възраждане, хора на военното дело, членове на тайни Ложи, основатели на тайни Ордени, съвременни звезди на киното, музиканти – емблеми на времето си, много писатели от различни култури и времена, короновани глави, американски президенти, местни американски водачи, добросъвестни учени, предприемачи, окултисти, един илюзионист, един авантюрист, откриватели в науката, спортист, астронавт, У. Еко и Гьоте.

Наистина е бяла книга – на способността на човечеството да създава, съхранява и предава знание. И все пак каталог от портрети – изображения с романтическо вдъхновение, други в строгата линия на класически рисунък, винаги историзирани, разпознаваеми всяко в своето време. С умела стилизация Мария И. Иванова поставя акцент върху детайли от епохата – кители, тоги, ленти, знакове за почести, военни отличия, атрибути на власт, на тайна власт, екзотични одеяния. С еднакво умение подчертава уникалността на лицето, характерна поза, жест. Други портрети рисува като лишени от среда изображения на свръхинтензивни състояния на духа. Мъдри, ежедневни, самовгледани, уморени, присмехулни, екзалтирани, иронични, с поглед прицелен отвъд – лица в близък и много близък план, в характерен израз, ракурс. Изисква се точна ръка, за да оживеят контурите на лицето и фино психологическо детайлизиране, за да се улови и изрази това изражение, което персонализира. Необходимо е силно изобразително въображение, за да се предадат скептицизма на Шопенхауер, ироничната усмивка на Волтер, търсещ най-добрия от възможните светове, да се постигнат Едгар По – с поглед към безумието на света, Пушкин с най дълбокото съзерцание – обърнато към себе си, Лист – с удивителна нежност в цялата тъга на света.

Българските портрети в този своеобразен трезор на исторически и личностни внушения представят Захари Стоянов и някои от неговите герои в българските въстания, Ангел Кънчев, участници в Русенския бунт на русофилите, Иван Вазов и братята му – генерали и политици, интелектуалната изтънченост на Алеко Константинов, европейския цилиндър на автора на „Строителите на съвременна България”, пазители на тайно знание. В многоизмерни координатни системи на пространства, епохи и смисъл са рамкирани портретите на Ботев, Левски, Раковски. И трите изображения – листи от един бележник на Времето, са мощно внушение за гениално Слово и Дело.

Към някои от своите персонажи художничката се връща отново. Романтическа интерпретация на поета като млад, портретът на Робърт Бърнс, който открива каталога, се повтаря по-късно в друга възраст и променено поетическо състояние. Двата портрета на Шагал го показват толкова учудващо различен, че извикват съмнение дали на тях е нарисуван художникът или перипетиите на живота върху лицето му. Вариативността на въображението прераства в истинска страст към проницателност при четирите портрета на Гьоте, които Мария И. Иванова рисува.

Ако се запитаме защо Умберто Еко има специално място в книгата-каталог с отправеното му в началото посвещение и с двата портрета, показващи го в различни истории, които разказва, отговорът е в композицията на това толкова особено издание. Портретите не са именувани, но във втора част на книгата резюмиран текст, чийто пореден номер съответства на този от страницата на изображението, представя личността. Източникът на информация е глобалната мрежа, резюметата са на български и на английски език. При повтарящите се портрети на една личност словесното представяне също е вариативно. Към някои от портретите, отбелязани единствено с пореден номер, липсва представящ текст и съответно няма име. Ако прочетем тази неозаглавена книга с нарисувани портрети като мрежа на „културни съдържания”, на „културните единици, които вселената на комуникацията е разпространявала”, ако мислим „културен свят, който не е нито действителен, нито възможен”, ще прекосим този „лабиринт от преплетени означавания” през теорията на кодовете, предложена от Умберто Еко (У. Еко „Трактат по обща семиотика”, София, 1993).

Професор Виолета Русева

Start typing and press Enter to search