Масовата ваксинация ще рестартира икономиката

НОВИНИМасовата ваксинация ще рестартира икономиката

Европейската икономика ще се възстанови по-бавно от третата вълна на пандемията от Covid-19 от американската и китайската. Изводът се потвърждава от редица международни организации и независими неправителствени организации. Мнозина експерти предупреждават, че този процес не просто ще направи европейското население по-бедно, но и ще постави Европейския съюз в много по-неизгодна геополитическа позиция, което ще има много по-дългосрочни последици от преодоляването на икономическата криза, провокирана от ограничителните мерки заради коронавируса.  Къде сбърка Европейският съюз и има ли шанс да навакса пропуснатите месеци?  Американската икономика ще отбележи ръст от 6,5 на сто тази година, изчисли Федералният резерв. Прогнозата му съвпада с очакванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Ако новите изчисления на експертите се сбъднат, това ще бъде вторият път в историята на Съединените щати, в които 6-процентият ръст е прекрачен след Втората световна война. През декември различните прогнози варираха, но бяха далеч под психологическия праг, а преминаването му се дължи на новия пакет стимули от 1,9 трилиона долара. За сравнение – Европейската централна банка очаква икономиката на еврозоната да се ускори до ръст от 4 на сто тази година, но не спира да подчертава несигурността на прогнозата. Брутният вътрешен продукт на Европейския съюз ще отбележи ръст едва през втората половина на годината, е най-често споделяната прогноза на високо ниво в Брюксел.  „В Европа отговорихме много добре на първата вълна – имам предвид на първичния шок от Covid-19. Рестрикциите бяха въведени бързо и когато ситуацията бе под контрол, възстановяването се усети през лятото, върнахме се почти до нормалното. В Германия, където аз живея, може би имаше известно закъснение по-късно с ограниченията, което ни доведе до настоящата ситуация. В Съединените щати, особено по времето на Тръмп, имаше много лош и неравномерен между различните щати отговор на здравните власти. Почувства се и разделение между бедни и богати“. Това коментира в интервю за „Събота 150“ Скот Маркъс от базирания в Брюксел институт „Брюгел“, макар и самият експерт да се намира в Германия.  Колегата му икономистът Никола Поатие допълни, че е важно услугите – ресторанти, туризмът като цяло, да бъдат отворени отново.  „Докато това не се случи, части от икономиката, особено в южните държави, в които туризмът носи голяма част от брутния вътрешен продукт, той няма да се възстанови толкова бързо и растежът ще остане потиснат. Ето защо масовата ваксинация е най-важният елемент, дори бих го нарекъл проект, за да рестартираме икономиката. Осъществяването му е заобиколено с много несигурност, тъй като може да се появят нови варианти на вируса, от които ваксините не ни защитават, може да има и последващи забавяния на доставките. Въпреки всичко има място за оптимизъм, че може да се справим до лятото или до есента. Има много големи различия между европейските страни заради тежестта на удара, понесен от пандемията. Отново ще обърна внимание на южните държави, чиито икономики са много силно зависими от сектора на услугите. Ударът върху тях беше много по-силен от този в държавите от Северна и Източна Европа. Друг елемент от възстановяването са фискалните стимули. Може би ще имаме нужда от още две години – 2022 или дори 2023 година, за да се възстановим икономически на нивото от 2020 година преди началото на пандемията и последвалата криза.  Според Поатие най-големият проблем в момента е темпът на ваксинация на населението. Маркъс също е убеден, че Брюксел е допуснал грешки при договарянето на ваксините, количествата от препарата и разпределението им.  „Европейският съюз беше напълно прав да централизира покупката на ваксини, защото в противен случай страните членки щяха да се състезават помежду си. Тогава имаше риск по-бедните държави да не успеят да си набавят ваксини, така че решението наистина беше добро. Това, което не трябваше да се прави, е да се закупуват големи количества от ваксини, които ще бъдат доставени първо на мястото, където са одобрени – специално ваксините на „Пфайзер“ и „Модерна“, малко по-късно и „Астра Зенека“. Договорите не бяха сключени в правилното време и в правилните количества. От това последваха други проблеми. Сега нещата започват да се подобряват, но бяха изгубени месеци особено за държавите, които биха искали да се сравняват със Съединените щати и Обединеното кралство. Скоростта на ваксиниране в Европа днес е може би два пъти по-малка в сравнение с Обединеното кралство и Съединените щати, а преди няколко седмици беше тройно или четворно по-ниска. Ситуацията се подобрява, но изобщо не е толкова добра, колкото бихме искали да бъде. Защото трябва да се вземат под внимание всички варианти на вируса, които циркулират. Времето не ни достига. Вече изгубихме много ценни месеци с поръчките, а и забавянето в доставките със сигурност не помага. Това е повече от ясно. Въпреки всичко това трябваше да бъде очаквано, тъй като говорим за напълно нови ваксини и технологии за производството им“.  По думите на Скот Маркъс европейският подход в социално-икономическия аспект на кризата е много по-добър. Пример за това са схемите за подкрепа на заетостта – и на ниво отделни държави, и програмата SURE, разработена по германски модел. Само че дори гуверньорът на Европейската централна банка Кристин Лагард призна, че би искала европейските правителства да са по-гъвкави във фискалните стимули.  „Ако погледнем към фискалните стимули, които са доста дискусионни, не може да сравним Европа със Съединените щати. Това, което отличава Европа, е, че имаме т.нар. „автоматични стабилизатори“ – например схемите за подкрепа на заетостта. Социалната подкрепа е много добре развита и в ситуация на рецесия веднага се задействат механизми, с които да се подпомогне запазването на благосъстоянието на хората или поне да се гарантира, че те няма да изпаднат в бедност по време на кризата. В Съединените щати имаме тези директни субсидии от фиска, но за мен това е кръпка. Много от тези пари се пилеят по този начин“, каза Маркъс.  Пропилени или не – директната субсидия за американското население е факт, което значи ръст на потреблението – ключов елемент за икономическото възстановяване. Набирането на средства по SURE вече започна, но другият голям инструмент „Следващото поколение Европейски съюз“ на стойност 750 милиарда евро все още не е усетен. Правилен ли е дизайнът на тази програма и не трябва ли да бъде доразвит заедно с хода на пандемията и опитите за овладяването ѝ?  Според Никола Поатие „Следващото поколение Европейски съюз“ е програма, която ще се осъществява през следващите няколко години и трябва да го имаме предвид.  „Няма как тя да доведе до възстановяване веднага, това е план за години напред. Също така трябва да мислим за нея и като политически сигнал към Испания и Италия, които бяха най-тежко ударени и се появи страх, че двете държави няма да успеят да защитят населението си. От друга страна това бе много силен сигнал към финансовите пазари, че европейските правителства ще се подкрепят взаимно и че Испания и Италия могат да си набавят дългов ресурс от пазарите, за да го използват за овладяване на ситуацията. По отношение на размера на програмата ми е трудно да дам оценка, но все пак заедно със „Следващото поколение Европейски съюз“, бюджетът почти се удвоява. По някакъв начин това е преразпределение на ресурс, което е много важна стъпка в задълбочаването на европейската интеграция. Предстои да видим дали тази инициатива ще бъде изпълнена с живот – тоест, дали парите ща бъдат използвани по разумен начин, а не просто раздаване… Трябва да се учим от опита на другите държави, но в същото време да отчетем, че те са в много различна ситуация. Китай бе ударен от пандемията, но успя да я овладее много по-добре. Освен това икономиката им е базирана на износа, а по време на пандемията много хора продължиха да купуват изнесените от Китай стоки, защото се наложи да подобрят например техниката, с която разполагат – например, лаптопите си. В Съединените щати по същия начин имаше няколко локдауна, които бяха трудно управлявани, но в същото време бяха направени огромни фискални стимули. Това ме кара да мисля, че възстановяването в Съединените щати ще е по-бързо. Мисля обаче, че е грешно да гледаме на този феномен като състезание. Ако Китай и Съединените щати се възстановяват по-бързо, това ще бъде усетено и от нас в Европа, защото търгуваме помежду си, продаваме им продукти, произведени в европейски заводи. Това е добра новина за нас“.  А има ли добра новина в условията на пандемия?  Отговорът на Скот Маркъс е категорично „да“, защото Европейският съюз още по-ясно начерта основните си цели – „позеленяване“ на икономиката и дигитализация. И още нещо – не само Европа, но светът трупа безценен опит за овладяване на пандемия, защото е наивно да вярваме, че разпространението на Covid-19 е последното подобно изпитание пред нас, категоричен е той и още:  „Пандемията е новото нормално. Надявам се, че ще живеем поне в някаква степен в една по-цивилизована среда – поне толкова добра, колкото беше миналото лято, а защо не и по-добра. Това зависи от процеса на ваксинация. Обществото обаче се промени и то никога няма да се върне назад. Голяма част от европейското население вече работи дистанционно. Технологията се разви, за да позволи подобна промяна. Всъщност, това е промяна, която преди това се случваше за години, но досега ръководителите не гласуваха доверие на служителите си, че те ще си свършат достатъчно добре работата, ако не са под директен надзор в офиса. Това е развитие, което не просто ще ни позволи да бъдем по-гъвкави и екологично ориентирани, но и е крачка напред в начина на мислене на обществото. В този контекст ще използвам цитат от Дзен будизма, която много харесвам – преди да уча дзен, реките са реки и планините са планини; докато учим дзен, реките вече не са реките и планините не са вече планини; след като се изучи дзен, реките отново са реки и планините отново са планини. Мисълта ми е, че след пандемията ще има някакво завръщане към нормалността, но тази нормалност със сигурност няма да е същата, каквато познавахме преди пандемията“.  Интервюто със Скот Маркъс и с Никола Поатие можете да чуете в звуковия файл.

Ако сте пропуснали:

Още теми...