Механични градски часовници отмерват времето за русенци повече от век

Механични градски часовници отмерват времето за русенци повече от век. Съдбата на един от тези ветерани беше представена по време на Нощта на музеите на 3 юли.

Времето лети ли? А тече ли? Можем ли да го хванем?  Колко време имате за слушане на този репортаж? Да не би да бързате за някъде? Представяте ли си как преди 150 години хората не са гонили нито часове, нито графици, нито разписания. Срещали са се по ранина, по обед, по икиния, по вечеря, по нощите и онова писукане за точното време по радиото просто не е съществувало.

Само че с напредването на цивилизацията станало неизбежно да се съобразяваме с часовника. Животът на хората започнал да се разделя на часове, а модерните градове си направили специални кули с часовници за улеснение на гражданите. Така и в Русе – още преди Освобождението направили кула, на която нямало циферблат, а само камбана, но по-късно от Европа поръчали, купили и донесли бижута за най-красивите си централни сгради. Един от тях е тема на изследователската работа на ентусиастите от сдружение “Русчук.БГ”. Става дума за часовника на Русенската търговско-индустриална камара, сега регионална библиотека.

“Това е часовниковият механизъм с камбанен механизъм. Бухалче на зъбчато колело и инициалите на Йохан Бойле, основател на фирмата. Това, което знаем е, че той е бил стругар по професия, но не харесвал професията си и затова станал часовникар. Прави известни подобрения в часовниковия механизъм, променя зъбците на колелата, произвежда ги от бронз, което прави часовника по-точен, каза за БНР Валерия Йорданова, експерт библиограф в Регионалната библиотека “Любен Каравелов” в Русе.

100-годишния часовник е имал периоди на почивка, но в последното десетилетие няма минута, която да е оставена да прелети покрай стария “Бокенем”. Кой и как го възстановява разказва Йовчо Стоянов, председател на сдружението “Русчук.БГ”.

“Господин Александър Първанов е творческия двигател на тези инициативи с часовниците. Той е обърнал внимание, че не работи часовника на библиотеката. Той живее отсреща и вижда всеки Божи ден, че не работи този часовник. Трябват много пари за ремонти, трябват отговорни фактори, но той още 2014 година е събрал средства от приятели набор 1964“.

Наели са професионален часовникар и под негово съдействие е направен ремонт на часовника:

През 2014 година го пускат часовника на библиотеката, най-големият, най-представителен с два механизма – единият е самия часовников механизъм, другият е за камбаната“.

Цялата история на този часовник предстои да бъде събрана в книга, в която ще бъдат приложени и доказателства – документи от Държавния архив, музея и лични колекции. Всъщност идеята е да уловим времето, което обикновено изтрива спомените за всичко.

Повече можете да чуете в звуковия файл.

Start typing and press Enter to search