„Новини с добавена стойност“ от Г-н Балев: В Космоса и у нас

НОВИНИ „Новини с добавена стойност“ от Г-н Балев: В Космоса и у нас

Добър ден и космически салют, уважаеми радиослушатели! Започва нашият свръхзвуков бюлетин “Новини с добавена стойност”, един преглед на събитията в атмосферата, както в земна, така и в извънземна обстановка. Тия дни колегите научни работници от НАСА се похвалиха, че тяхна машинка отново кацна на Марс. Такива кацания се осъществяват със свръхзвуков парашут. Новият марсоход изследовател на Червената планета се нарича “Пърсивиърънс”, което значи постоянство, упоритост, настойчивост. С това име колегите явно намекват, че кацането на Марс изисква голямо трудово и научно постоянство. Марсоходът според неговите тактико-технически параметри има размерите на всъдеходен автомобил. Тоест нещо като джипка. Почти по същото време се закръгли една година, откак премиерът Бойко Борисов не е ходил в парламента да си говори с депутатите. Принципно, понеже нали се водим парламентарна република, началникът на изпълнителната власт бива от време на време да се отчете на народните заседатели. И тъй като нашият шеф на екзекутивната власт не е ходил цяла година в НС, опозицията се скъса да спекулира с това Борисово непришествие в парламента. Но аз искам да направя едно сравнение. Премиерът каца в НС доста-доста по-често, отколкото моите колеги в НАСА пращат джипки на Марс. Сега примерно Борисов не е ходил там една година – а НАСА колко марсохода реализира през това време? Един! Предишната космическа джипка на Марс се казва “Кюриосити”, тоест любопитство. И сигурно би било любопитно да разкрия кога това “Кюриосити” кацна на Марс? Ехееее, през 2012 година, това е първият мандат на Борисов. По мерките на българския избирател това са праисторически времена, да не говорим, че в края на 2012 имаше и край на света по Календара на маите! И понеже искам да лъснат още нелицеприятни факти за американската космическа агенция, ще допълня, че за тези 9 години джипката “Кюриосити” е изминала всичко на всичко 23 км. по повърхността на Червената планета. А колко километра навъртя джипката на премиера само през последния му мандат? А? По-добре да не конкретизираме, за да не травмираме колегите от НАСА! Както е казал премиерът – не думи трябват, а работа, работа, работа! Всички трябва да се нахвърляме на работата като лъвове в бой. Както са казали разните му там философи, трудовият подвиг трябва да е осъзната необходимост и неотслабващ, непрекъснат стремеж. Трябва да пращим от трудово напрежение, да ни се напукат очилата като “Лъвов мост”! Обаче това сравнение с напукания “Лъвов мост” не е съвсем коректно, признавам си. Подведох се от медиите, които преувеличиха тая малка цепка, все едно интергалактическа джипка е кацнала между лъвовете със свръхзвуков парашут, та е напукала многомилионното транспортно съоръжение.. Някои медии писаха нещо си от сорта: “Ледът се пука, “Лъвов мост” се цепи, г-да общински заседатели!” Ама после се оказа, че не е баш така.   Така че, ако и вие сте мернали някъде, че “Лъвов мост” се бил напукал, да знаете, че това твърдение не покрива изцяло квадратурата на истината. То не било пукнатина, а фуга, обясниха компетентни фактори. Аз също си мисля нещо подобно и приемам, че пукнатината на архитектурния комплекс “Лъвов мост” не е пукнатина, ами “Токата и фуга”, “Прелюд и фуга” или дори “Фантазия и фуга”, каквито са композирали навремето Йохан Себастиан Бах и другите герои на труда от музикалната предкласика. И тези музикални форми от предкласиката много добре са се претворили в нашата модерна градска архитектура. Град София се превърна в люлка на архитектурния стил “Напукана предкласика” или “Нацепена батка”. И като ходих да разглеждам тази ултразвукова “Фантазия и фуга” на “Лъвов мост”, чух някаква славянска фолклорна група да пее песен с такива стихове: Напукал се, мила мале, “Левовий мост”. Нацепил се, мале, като лют пехливан. И зинал, мила мале, яко лев рикающий. Много интересна песен, но не всички я разбират. Лев рикающий – този израз е славянизъм, среща се в православните текстове, означава “като ревящ или разярен лъв”. Те славянските народи традиционно използват лъва като символ на силата и благородството. Лъв е в народната памет Васил Левски, лъвове са и четиримата софийски книжари, обесени на мястото на сегашния “Лъвов мост” – малко преди края на Руско-турската война. Тия книжари разпространявали бунтовна литература, а един от тях – Никола Крушкин, го наричали Шопския апостол. Лъвове са ни и националните парични знаци, с които придобиваме такава лъвска сила и власт над околните. Друга сравнително положителна новина от седмицата е декларацията на здравния ни министър, че “държим пандемията на каишка”. Този художествен образ не съм го измислил аз, министърът го произнесе точно по този начин – държим я, вика, пандемията на каишка! Скъпи слушатели, драги съучастници и всякакви заседатели! Вие представяте ли си как здравният министър държи на каишка разярената лъвица пандемия? Или може би я държи за опашката и я върти над главата си. И в тая люта битка дори “Лъвов мост” малко се нацепва и вятърът свири във фугите, може би някаква мелодия от предкласиката. То и шахтата с оголения кабел може да се окаже, че е някаква свръхестествена фуга в улицата. Дни наред компетентните лица не могат да се разберат коя институция отговаря за това по улиците да не бие ток. А най-вероятно работят по въпроса със свръхзвукова скорост. Другата ми грижа напоследък беше как да се организират честните избори за нов парламент, който да излъчи легитимна държавна власт. Знаете какви проблеми си имат управляващите с разните му машини за гласуване, избирателни комисии и какво ли не. А всички честни хора искаме честни избори. И дори в някои части на обществото се усещаше известна тревога. Но всички тревоги се разсеяха, когато правителството възложи тежката задача по организирането на изборите на една моя лична непозната, чудно красива като манекенка. Не се правете, че не се сещате коя е тя! Същата е вицепремиер с ресори демография, икономика и туризъм. А кабинетът я товари с нови и нови отговорности. Освен всичко друго под нейната палка танцува Съвета по киберсигурност, а същата ултражена вече организира и честни избори. Ако имахме космическа агенция, Марияна Николова щеше да оглави и нея със свръхзвукова скорост. С голямо научно любопитство и постоянство в кариерата си тя се издигна с бързината на марсоходите “Кюриосити” и “Пърсивириънс”, затова и финалните стихове на нашата радиорапсодия са посветени на нея. Аз съм Г-н Балев от в-к СЕГА, медията на свободните хора. И ако ти си вицепремиерка, аз поздравявам твоята манерка. Ела със мен в космическата яма, вземи си дигиталната пижама.

Още теми...