ОСТЪР БРОНХИОЛИТ – СЪВРЕМЕНЕН ПРЕГЛЕД

проф. д-р Пенка Переновска
Клиника по детски болести, УМБАЛ „Александровска”, гр. София

Дефиниция

Delphi консенсус: „Сезонно вирусно за­боляване, което се характеризира с фебрилитет, ринорея и суха, свиркаща кашлица. При прегледа се откриват инспираторни хрипове и/или експираторно свиркане“.

Бронхиолитът е остро инфекциозно възпалително заболяване на белодробните бронхиоли, характерно за децата под 2-годишна възраст. През първата година от живота се срещат 80% от бронхиолитите. Боледуват повече момчета, отколкото момичета. Целогодишно се наблюдават спорадични случаи на RSV инфекция и епидемии със сезонен характер (октомври-март за Северното полукълбо). Ежегодно по света с RSV се заразяват 57% от децата под 6-месечна възраст и 81% от децата на възраст под 1 година. На RSV се дължат между 50-80% от хоспитализациите по повод на бронхиолит и 30-60% от случаите с пневмония до 1-годишна възраст. 10-15% от заболелите се нуждаят от високоспециализирана педиатрична помощ.

Предразполагащи фактори са: тютюнопушене на майката по време на бременността, преждевременно раждане (под 35 г.с.), наличие на анатомични дефекти в дихателните пътища, бронхопулмонална дисплазия, кистична фиброза на панкреаса, вродени сърдечни пороци с белодробна хипертензия, имунен де­фицит, тризомия 21, вродени или придобити неврологични заболявания. Рискът от хоспитализация е 4 пъти по-голям при децата с хемодинамично значими сърдечни заболявания.

Диагнозата на бронхиолита обикновено е клинична и се базира на епидемиологичните данни, възрастта на пациента и характерните симптоми.

Етиология

Най-честата причина за бронхиолит са вирусните инфекции. Инфекцията се предава по капков път чрез кихане, кашлица или инокулация в очите. Главният причинител на бронхиолит при децата от 2 мес. до 2-год. възраст е респираторно-синцитиалният вирус (RSV) в 50-80% от случаите, следван от човешкия метапневмовирус (hMPV) – 19%, аdenovirus – тип 7 и 21, риновируси, парагрипни, грипни вируси и други респираторни вируси. Етиологични агенти може и да са Мycoplasma pneumoniae, Chlamyd. pneumoniae.

Респираторно-синцитиалният вирус е изолиран през 1957 г. от Chanock и Finberg. Електронно-микроскопски вирионите се визуализират като сферични до плеоморфни частици с диаметър около 150-300 nm. RSV се състои от сърцевина и липидна обвивка, получена при преминаването на вируса през плазмената мембрана на клетката-гостоприемник. На повърхността  се намират шипове, разположени на равни интервали, изградени от F и G гликопротеин. Вирусът съдържа 4 нуклеокапсидни протеина, пакетирани в нуклеопротеиден комплекс, както и два неструктурни протеина (NS1 и NS2). За разлика от другите парамиксовируси, шиповете на външната обвивка не съдържат невраминидаза и хемаглутинин. F и G гликопротеините са главните имуногени при RSV инфекция. На базата на антигенен и секвенционен анализ на повърхностните вирусни гликопротеини F и G са обособени две главни групи – А и В. Съществува умерена антигенна изменчивост на вирусните повърхностни протеини. RSV бързо се адсорбира към чувствителните клетки – 2 часа след заразяването 50% от вирусите са прикрепени към клетъчната повърхност, след 4 часа – 80%. Инфектирането с RSV води до възпалителен (с некроза на епителни клетки и деструктивни промени в ресничките) и имунен отговор от страна на организма. Имунният отговор е резултат на включването на хуморалния и клетъчно-медиирания имунитет и е насочен към повърхностните вирусни антигени – глико­протеин G и F. В серума по време на симптоматичния период се установяват RSV специфични IgE, IgG-4, както и левкотриен С-4 и клетъчно свързани IgA. Последствията са: свръхраздуване на белите дробове, ателектаза или пневмония при по-значителна деструкция на епитела. Възстановяването на цилиарния епител става за период от 9-21 години, а в някои случаи до месеци. Имунитетът е нетраен, което води до повтарящи се инфекции.

Човешкият метапневмовирус (hMPV), изолиран през 2001 г., е вторият по честота причинител на бронхиолита – 19% от случаите. За България hMPV се представя като етиологичен агент в 17% от случаите с бронхиолит и 8% от тези с пневмония. Морфологично hMPV показва значителен плеоморфизъм – кръгла, овална или филаментозна форма с размери приблизително 209 nm. Външната обвивка е богата на липиди, поради което вирусът е силно чувствителен при третиране с органични разтворители. Механизмът на заразяване е въздушно-капков, по-рядко по контактно-битов път. Клиничните симптоми се проявяват след инкубационен период от 2-8 дни, средно 4 дни. Има сезонна вариация с пик късна зима и ранна пролет (януари-март) за Европа.

Статията продължава тук medinfo.bg

Start typing and press Enter to search