Отбелязваме 4-та неделя на Великия пост

Четвъртата неделя на Великия пост е посветена от Църквата на паметта на преподобния Йоан Лествичник. Той е игумен на Синайския манастир през VІІ век и автор на прочутото произведение “Лествица”, което означава “Стълба”.

В първата неделя се утвърждава, че нашата вяра е православна, т.е. истинна и правилна. Втората неделя на св. Григорий Палама е свързана с идеята, че вярата ни е вътрешна, вяра на сърцето, вяра, чрез която постигаме общение с Бога. В третата, Кръстопоклонна неделя Църквата ни напомня, че нашата вяра не е от този свят, че тя е самоотвержена, кръстоносна, която понася и търпи всички житейски скърби. И накрая, в четвъртата неделя Църквата ни сочи, че нашата вяра е аскетична, подвижническа, вяра, която изисква самообладание и постоянна борба с бесовете и страстите.

“Лествицата” е преведена на старобългарски още през Златния век на цар Симеон I и е любимо четиво на нашите прадеди през вековете. На иконите, стенописите и миниатюрите Лествицата се представя във вид на дълга стълба от земята към небето, където е нарисуван бюст на Спасителя. По стълбата се изкачват монаси, но някои от тях падат в бездната, дърпани от бесовете. Старозаветен предобраз на християнската Лествица е стълбата, която патриархът Яков вижда насън до Ветил. „Върхът й стига до небето и ангели Божии се качват и слизат по нея” (Бит. 28:12). Отгоре на стълбата стои Сам Господ и благославя Яков и неговото потомство. Монасите са призвани да бъдат ангели в плът, но и миряните, обикновените вярващи, са длъжни да подражават на монасите и да се съревновават с тях по стълбата на добродетелите. Нито расото, нито бракът спасяват сами по себе си, а вярата и делата. Затова св. апостол Павел учи: „Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога” (1 Кор. 7:24).

 

ИЗТОЧНИК

Start typing and press Enter to search