Коронясаният Пио

 

Интервю за Плебой България на Ангелина Ангелова

Пио Импалиатели  е симпатичен млад мъж, роден и израснал в най-красивата част на Италия – град Сиена, Тоскана. Както повечето италиански хлапета, той рита топка от ранна детска възраст и иска да стане футболист. Мечтата му го води в родината ни през 2012 г., когато става професионален играч в провинциален български футболен отбор.

Животът му в България през първите години е изключително труден – смяна на отбори, на градове и абсолютно неясно бъдеще, но той не се отказва и когато родните футболни нрави го отвращават от футбола, прави рязък завой и записва медицина в София.

Днес Пио е дипломиран офтамолог и специализира в Александровска болница.

Поводът да ви разкажем за него е начинът, по който той посрещна пандемията в България. Младият италиански лекар, заедно с 15 свои колеги, не се колебаят дълго и решават да станат доброволци. Прекъсват стажовете си и се записват в помощ на медиците, които приемат пациенти с рискови симптоми в най-горещата точка на заразата в България – Инфекцозната болница в София.

 

Здравей, Пио! Светът през последните дни е притихнал и почти спрял от коронавируса. Знам, че и твоето ежедневие е пряко свръзано с него – разкажи ми за доброволчеството – как се случи?

Призванието на лекаря е да помага. Началникът на клиниката по очни болести в Александровска болница  – доцент Александър Оскарни, ни събра и каза, че има възможност да помагаме. Отзовахме – мъжете бяхме повече. Специалността ми офтамология е доста специфична и се различава от инфекциозните болести, но се опитвам да бъда полезен с каквото мога. Това, с което съм ангажиран основно, е да приемам новодошлите и… да ги успокоявам.

Знам, стресиращо е да те посрещат хора, облечени отгоре до долу с предпазни костюми. Пациентите са изключително притеснени. Чувстват се объркани и отчаяни, а това е много опасно за всеки човек. Стресът допълнително отключва болестни състояния…

 

Знам, че светът не е спрял да повтаря, но питам теб –  две думи – короната е…?

Короната е вирус, който можеш да носиш, без да разбереш, и да заразиш много хора, сред тях и такива с по-слаба имунна система. Има много преносители, които дори не знаят това. Лечим е, лекува се. До съвсем скоро никой не се страхуваше от грип, но сега това стана ежедневна и ежечасна тема на хората. Разбира се, че всеки, който е болен, заслужава грижа и внимание, това е и призванието на професията ми. Но с коронавирусът нещата са малко по-особени. Той е особено опасен за възрастни, за пациенти с хронични заболявания, за тези със слаба имунна система.

 

Не искам да обидя никого, но според мен инфектираха обществото с твърде много паника – да, има плъзнал грип с гръмкото имекорона”, но нали от всякакъв грип си заминават голям брой хора всяка година?

Така е. Паниката е в повече, а това също ужасно вреди. Факт, че има много болести, които са по-опасни и коварни. Да направим едно просто сравнение – от януари до март месец тази година в света са умрели около 6600 заболели от коронавирус. Но в същото време са починали стотици хиляди  от тъй наричания “обикновен” грип.  Разбира се, това не означава, че трябва да подценяваме короната. Той е пандемия и се разпространява много бързо. Разликата е в инкубационния период, в който носителят на вируса може да го разпространява, без сам да знае това. При „обикновения” грип той е 4 – 5 дни, при короната – до 21 дни. Всеки може да пресметне, че човекът с короната може да зарази 7 пъти повече хора. Но ние сме в края на системата и ако можем да спасим и дори само един човек, това си заслужава усилията ни и карантината.

 

Имаше ли момент, в който ти самият беше уплашен?

Не, не съм бил. За мен е много важно да кажа отново – не бива хората да се паникьосват. Трябва да спазват мерките, които сътветните органи са наложили, и то с цел да предпазят по-слабите от тях. В Италия в момента е много тежко – можеш да напускаш дома си само със сертификат, разписан от министерството, който се издава за наистина спешни и неотложни случаи. Ако нарушиш мерките за сигурност – можеш да влезеш в затвора за 3 месеца. Смятам, че сериозните мерки тук се взеха навреме и пораженията ще са по-леки.  Притеснен съм за близките си в Италия, но знам, че те са внимателни и с разумен начин на живот и че няма опасност за тях.

 

Изключително вдъхновяващ и ценен е фактът, че си се посветил на тази кауза, чувстваш ли България близка? От колко време си тук?

Тук съм от 8 години. Дойдох в България с намерението да правя кариера във футбола и опитах почти всичко в тази насока –  сменях отбори, опитвах, и то не малко време. Но не се получи, сега играя за удоволствие. Не ми липсва, щастлив съм с това, което правя.

Как стана това завъртане на 180 градуса – от футбол към медицина?

Син съм на офтамозлози – майка ми и баща ми са специалисти в тази област. В Италия вече бях следвал две години в биологически фактултет в Сиена и тук успях да продължа с медицината.

 

Как реагираха родителите ти, когато разбраха, че поемаш по техния път?

Бяха щастливи, макар че ги изненадах с решението си. Майка ми се зарадва особено много, въпреки притесненията й, че съм далеч, че съм сам – нормалните страхове на всеки родител. Но аз общувам много с тях, успокоявам ги и те знаят, че се справям добре с живота си тук, и ме подкрепят. Сестра ми също следва медицина, по-малка е от мен, и живеем заедно в София.

 

Имаш ли други близки тук? Как прекарваш времето си?

Имам доста приятели тук, пазя си дори контактите от Шумен. Един от най-близките ми приятели се казва Георги Захариев – запознахме се по необичаен начин – оказа се, че е учил в родния ми град в Италия и това бе повод да се заговорим. Той е изключително интересен, добър и фин човек и сега сме много близки. Станахме и бизнес партньори в начинание, свързано с консултация на фирми от цяла Европа, които искат да развиват бизнес в България и да подпомагат на студенти от Италия, които искат да учат тук.

 

Какво мислиш за България и българите? По какво си приличаме и се различаваме?

 Впечатленията ми за вас са, че в началото не сте особено топли – нужно е време, за да допуснете някого, да се сближите. Но усетите ли, че имате искрен човек срещу себе си, който е стойностен и добър, а говори и езика ви, тогава се получава. Аз научих български без уроци и разбрах, че това е много важно, за да бъда приет. Смятам, че българинът има много сходен темперамент с моите сънародници от Южна Италия – топли и емоционални. В началото и българската кухня ми беше странна – нашата в Италия е различна, но вече обичам скарата. Обичам и планината – имате много красива природа,  харесвам и традициите ви – смятам, че имате интересни и наистина ценни обичаи.

 

Пио, какво мислиш, че ще се случи със света след тази пандемия? И кога смяташ, че тя ще си отиде?

 Ще настъпи сериозна криза. Смятам, че българите са доста по-притеснени от останалите в други държави. Тук има тежки нерешени проблеми, много от тях преди настъпването на корона. Ще бъде наистина тежко, но съм сигурен, че българите ще се справят.

Така или иначе – каквото за всички, това и за мен. Няма да се предаваме! Аз съм избрал да живея във вашата държава и смятам, че България е прекрасна.