Поклон пред паметта на Апостола Левски!

Последните дни на Левски в балканджийския край

В края на 1872 г., по Коледа, Васил Левски е заловен в Къкринското ханче край Ловеч. Първият му разпит е в Търново. След това под конвой Левски е откаран през Севлиево и Ловеч в София. Това са последните дни на Апостола на свободата в балканджийския край. Ето и летописа по дни:

1872 декември, 26, Коледа – към 4 часа след обяд напуска Ловеч на път за Къкринското ханче. След 4 часа, на 3-4 км от Ловеч се среща, според предварителна уговорка с Н. Цвятков – Бакърджията, доверен човек на комитета в Ловеч [доведен син на Ив. Крачола и несъщински брат на Хр. Иванов – Големия], който е натоварен от Н. Сирков да го придружава до Търново. В самара на коня му е зашита комитетска архива.

1872 декември, 26 – пристига вечерта към 10 ч. заедно с Н. Цвятков в Къкринското ханче, чийто съдържател Христо Цонев – Латинеца, комитетски член, ги посреща. Възнамерява в зори на другия ден да тръгне за Търново и оттам да продължи за Букурещ.

1872 декември, 27 – заловен е призори от обградилите ханчето заптии, след като води с тях неравна борба, в която е ранен и сам той ранява един от заптиите.

1872 декември, 28 – отведен е през Ловеч в Търново, където се провежда първият предварителен разпит. Членовете на комитета в Търново, научили за залавянето му, се събират на заседание и решават да го освободят, но не осъществяват това решение.

1872 декември, 29 – рано сутринта е поведен от Търново за София със силна охрана и окован във вериги заедно с Н. Цвятков – Бакърджията и Хр. Цонев – Латинеца. Късно вечерта пристигат в Севлиево, където преспиват.

1872 декември, 30 – Й. Филаретова – София, пише до 11. Геров – Пловдив: „Друго по-ново от тези работи не зная, освен, че от 3 – 4 дена насам се очекува в градът ни Дяконо (Левски),който, казват, че бил уловен от турското правителство на Хърсово, като се качувал на параходът да премине на отсрещната страна; още завчера слушах, че отишли оттука заптиета да го пресрещнат, но до този час още не са го докарали.“

1872 декември, 30/31 – 1873 януари 1/3 – със силен конвой заедно с Н. Цвятков и Хр. Цонев потеглят за София по следния маршрут: от Севлиево през Ловеч и Плевен за София. Преспиват в Плевен, където превързват раната му. Третата нощ стигат в Луковит и там отново преспиват, оковани във вериги. Преминават през Орхание [дн. Ботевград] късно вечерта и тръгват за София. На Арабаконашкия проход охраната е усилена със 150 души конна жандармерия. През Враждебна влизат в София.

1872 декември, 31 – хаджи Ив. х. В. Пенчович – София, пише до М. Балабанов – Цариград: получил писмото му от 26 декември; поздравлява го за коледните празници и го осведомява, че е отседнал в „мютесарифския конак“, надява се, че скоро ще се видят в Цариград. Съобщава му новини по църковния въпрос – за разцеплението на народа поради схизмата – и други сведения. Подчертава, че „мисията ни беше извършена, ако не се беше доловил [т.е. заловил] Дякона или Васил Левски, карловалия, главатаря на разбойниците, който е убил и невинни българе“. Заключава, че чакат Левски за разпит и „като се изпита, ние ща си тръгнем за Цариград чрез Русчук“.

Поклон пред паметта на Апостола Левски!

Източници:

Start typing and press Enter to search