Последният брой на списание Плейбой, в света, е българско издание!

Известяваме посрещачите, че историческият последен хартиен брой на сп. Плейбой се изчерпа светкавично.

По тази причина – само за колекционери – сме предоставили ограничено количество на невероятните Elephant Bookstore. Можете да се сдобиете със списанието от книжарницата им на „Шишман“ 31 в София, или да си го поръчате по интернет от сайта им.

За ценителите публикуваме една елегия, която не успяхме да отпечатаме в последния, ставащ за пипане, Playboy.

 

Елегия
от Ивайло Noisy Цветков

Няколко valedictory спомена за „Плейбой“.
Аз, ако позволите, като съосновател през 2002, заедно с Мартин Захариев.

„Плейбой“ беше лична попкултурна и бизнес-мечта на Мартин.
Моята все още беше „Егоист“ – по ред други културологични причини.
Някак трябваше, и го направихме.

Бяхме концентрирани. Аз общувах с американците. Те ни съобщиха, че трябва да станем вид филиал на гръцкото издание.

И започна – тогава ни се струваше истинско чудо, заради контекста. Сега, след технологичната и порно-революция, звучи смешно.

Мартин „изрови света“, за да стане. Ние, екипът на „Егоист“, го подкрепихме безусловно – Емил Захариев, дизайнерът на „Егоист“, обработваше първите снимки (особено на Лили Иванова, за която тогавашният ни US-надзорник Дейвид Уокър каза, че „да снимате 62-годишна жена е morbid“ ).

Жеков доведе легендата Валери Найденов за основен колумнист, в частта „за четене“.
Милко Стоянов и Владимир Константинов ни помогнаха като автори.

Мариета Ценова, стилист на „Егоист“, засне някои чудесни „мъжки“ фотосесии. На една от тях моят приятел и някогашен идол от „Кравай“ Васо Гюров срещна жена си.
Във втория брой Мариета снима „модела Слави“ с някакви чудесни костюми – днес кандидат за хамама, да, същият.

Никое момиче в началото не искаше да се снима голо – с малки изключения като Юлиана Кънчева (hey there!), Катерина Евро и още някои.

Васко Къркеланов стана първопроходецът-фотограф на „голите снимки“ у нас.
Малко по-късно, с Жеков, Олег Даневски, Ники Стойнов и Христо Запрянов направихме списанието “Maxim”- което искаше да се бори с бранда „Плейбой“ чрез impish humour.

После се върнах за малко като главен редактор – с една от най-хубавите корици изобщо в историята на българските списания – Диляна Попова.

Още по-после се случи дигиталната революция и „Плейбой“ – като списание за четене и въобще entertainment for men, за което винаги съм работил – закономерно умря.
Смятам за крайно справедливо да споменем и другите колеги-редактори след мен – Антони Георгиев, Георги Неделчев (който „изобрети“ Николета и „златките“), Христо Кьосев, Христо Запрянов. И, last but not least, моят дългогодишен приятел Любен Дилов-син.

Иначе, „Плейбой“ на покойния Хю Хефнър (с когото веднъж се срещнах в Лос Анджелис, но нещо не се харесахме, щот го питах за Глория Стайнъм) решително подпомогна сексуалната революция в САЩ. У нас то се появи твърде късно, но пък и ние твърде много закъсняваме за всичко. И до ден-днешен – електронно управление, „четвърта“ дигитализация, AI, Зелена сделка, you name it.

Да благодарим на всички замесени и допринесли, да мълчим за „задкулисието“ на „Плейбой“ като джентълмени и да „караме напред със свойта анима“ и мотива за „сизигията“, дет вика колегата Юнг. Salve.

Start typing and press Enter to search