Снимка bnr.bg

Първата част на Марлезонский балет

(пътеписи на чужденеца)*

Хубаво е да си управител на етажна собственост! Особено в Несебър. Повечето собственици са чужденци, които пристигат за 2-3 седмици, плащат такса за поддръжката и не си пъхат носа навсякъде. Та така и ние, след като направихме проверка, установихме, че хитрият ни управител лично е изтеглил от нашата сметка 133 000 лева в брой. Освен това е превел 39 000 лева на строителна компания от сметката на етажната собственост и е оформил на себе си земята, придобита за наша сметка. Почувствахме се малко по-бедни и много, много излъгани. В нашия комплекс се побра целият Ноев ковчег – има датчани и норвежци, англичани и ирландци, французи и немци, руснаци и украинци. Между другото има и българи. Както се очакваше, целият този интернационал задружно сподели тъгата на магаренцето Йори.
Подадохме жалба до полицията.

Ама, как така? – заплашително просветнаха очите на полицаите. Я, доведете тук този мошеник! На такива злодеи ръцете трябва да се отсекат! От гневните викове на полицаите, разделили нашето оскърбление, чак стъклата се разтресоха. Тук не сме Африка! – увериха ни полицаите. Това е недопустимо! Ще го разследваме. Ще го открием. Ще го накажем.

Ние доволни се прибрахме вкъщи и зачакахме.

Тогава в полицията се появи известен несебърски адвокат. Вероятно магьосник. Влиянието му върху умовете на хората беше неустоимо. Умовете на полицаите не бяха  изключение. Те също не можаха да устоят на мощното магьосническо влияние. Времето изведнъж спря и потече назад. Кротко и тихо сгънаха и затвориха делото, като забравиха дори да ни уведомят за това. След една година решихме да разберем кога да очакваме да ни върнат парите? Наивни като децата! Обясниха ни, че тегленето на пари от сметка не е престъпление. Попитали управителя дали той ги е откраднал? А той отговорил – Не! И след като е не, значи няма съд. Иди и не съгрешавай повече.
Подадохме жалба до прокуроратурата. Аха! – казаха ни там. Защо веднага не дойдохте при нас? Всички знаят, че полицията тук не иска и не може да работи, казаха ни от прокуратурата. Но сега вече…! Ще го разкъсаме на парченца! Чак в задните улички ще намирате от парцалите му. Къде се е чувало и виждало някога такова нагло нарушение на всички закони! С цинични подигравки над околните! Естествено, че ще ви възстановим сумата! И парите, и земята. Ще го накажем! И нарушителят, и полицията!

Ние доволни се прибрахме вкъщи и зачакаме.

Тогава в прокуратурата се появи известен несебърски адвокат.
Не знаем точно колко време прокуратурата успя да отблъсне неустоимия натиск. Но фактът си е факт. И този бастион падна. В стари времена предците им по-дълго издържаха срещу завоевателите, но сега хората са по-хилави и някак си се прегънаха. Кротко и тихо сгънаха и затвориха делото, като забравиха дори да ни уведомят за това.  След още шест месеца решихме да разберем кога точно да чакаме резултата?
Ама, вие сте точно като децата! Обясниха ни, че тъй като няма преки доказателства, няма и присвояване. Те били питали управителя – ти ли открадна? Той отговорил – Не! Щом е не, няма съд. Извинявайте, не повярвахме на ушите си – а как стои въпросът за земята? Директен превод от нашата сметка, регистрация на свое име. Нали тук имате всички документи! Знаете ли – наведоха очи от срам в прокуратурата – по-добре е да заведете граждански иск. И без нас ще се справите. Някак си.

Какво пък, упоритост не ни липсваше. Обърнахме се към съда. Явно ни спаси факта, че там имаше две страни – ние срещу прокуратурата. Известният магьосник-адвокат не беше извикан там.

Съдията, след като се запозна с делото, изпадна в недоумение. Как е възможно? – попита съдията, –  изтеглени са 133 000 лв. Ответникът донесе някакви документи за 34 000 лева, нямащи нищо общо с делото. Това, разбира се, е добре. Но къде са останалите 100 000? Каква подозрителна слепота? Спечелихме делото. Съдът разпореди прокуратурата да проведе истинско разследване, да събере информация и да поиска от ответника документи, да провери дали хитрият управител не е придобил някакъв имот през този период. Делото беше върнато в прокуратурата.
Погледнете документите, възкликнахме ние радостно, когато отново влязохме във вече превърналата се в родна за нас прокуратура! Разбира се, че е придобил! Ето документите за три апартамента, а ето и за Mercedes GL320 4 Matik. И то точно в този период. Е, това било чиста случайност!

Щяхме да проявим някакво разбиране, ако управителят беше брат на прокурора. Но той е руснак! Него пък защо го покривате?

Гълъбчета златни! Изминаха 3 години и 3 месеца от подаването на жалбата. И нещата са си все същите. Ясно е, че делото е трудно. Практически неразкриваемо. Самият ответник лично през касата е изтеглил 133 000 от нашата сметка. Е, сега как да намерим кой го е направил? И как да намерим сега парите? Помислете сами. Това е невъзможно. Да, по-лесно е да се намери Светият Граал!

Самият той лично преведе парите ни от нашата сметка и оформи земята на свое име. Е, къде е, кажете ми, престъплението тук? Това е съвсем нормална българска и световна практика. Взимаш без позволение чужди пари и ги ползваш както си поискаш. Та нали всичко е според закона? Пробвайте и вие, нали всички правят така. Влезте в някоя банка и прехвърлете на свое име каквато и да е сума от чужда сметка, която сте си харесали. Как да разплетем вече такава плетеница? Кой може да го направи? Тук има ли пинкертони от детективски агенции? Може би някой безработен Шерлок Холмс?

Честно казано, след 3 години и три месеца би било възможно да се покаже някакъв резултат. Но явно, не ни е било писано.
Отчаяни да получим справедливост от органите на реда, решихме да изпробваме друга стратегия. Написахме искова молба, прикрепихме половинметрова папка с документи и я подадохме в Несебърския окръжен съд.

Делото отиде в съда, издадоха ни входящ номер и бяхме доволни – започнахме да чакаме.
Съдията, след като се запозна с предварителната искова молба, установи, че искът е основателен и уважи искането на ищеца да запорира апартамента на ответника. Чудесно! Триумф на закона. Появи се шанс парите все пак да бъдат върнати. Пък дори и да не е веднага. Делото беше открито, започнаха да издирват и да уведомяват ответника. Вече се бяхме втурнали за шампанско, за да избием тапата и да пием за онази част от Европейския съюз, наречена България. Вече бяхме започнали да планираме ремонти в нашия комплекс за сметка на върнатите пари.
Но ето, че в съда се появи известен несебърски адвокат.

Недейте, недейте да ни се смеете. На вас ви е смешно, а на нас тепърва ни предстоеше да се запознаем с решението на съда.

Превръзката от главата на Темида падна и очите й широко се отвориха. Настъпи метаморфоза. Съдията веднага разбра всичко. От това по-ясно няма накъде. Отначало всички наши пълномощни изчезнаха от делото. Всичките 18 броя. Нашите документи и доказателства купом полетяха в кошчето. Внезапно съдията я обля прилив на прекалена доверчивост и тя отказа да прилага писмени доказателства към делото. И в същото време отказа да изиска оправдателните документи за разходите на ответника. Ще повярваме на думата му, – каза съдията. Погледнете честните му очи. Освен това самият той постоянно казва, че не е откраднал парите. И какво от това, че няма документи? Трябва да вярваме на хората! – констатира съдията. Затова отказваме да викаме свидетели, да прикачваме документи, да изясняваме иска и изобщо това решение не подлежи на обжалване. Учуди ни това, че и до ден-днешен съдията не успя да измисли как да отмени запора върху апартамента. Вярваме, че това е въпрос на близкото бъдеще.

Ние сме като наивни деца. Вярваме, че има такова понятие, като репутация. По-скоро тя или я има, или я няма. Създава се с години на труд, но се съсипва за 5 минути. Не можеш да си малко бременна. Не можеш да си наполовина свестен. Не става да имаш репутация само преди обяд. Не може да си уважаван само на една улица, без да поглеждаш към целия град.

България – с прекрасния си климат, автентични продукти, ниски цени, дружелюбни хора – е като каца, пълна с мед, за чужденците.

Но след такива случаи усещаме че медът е малко горчив.
Би било наистина тъжно, тъй като първоначално медът беше уникално, изключително вкусен!

* (Имам съдебни и други документи, които потвърждават фактите)

Вадим Липин, чужденец

 

—->>> Получихме историята по имейла на редакцията ни. Ако и вие има какво да споделите имейлът ни е front@front.bg