Прилепите – беззащитни, непознати и лесни за набеждаване

НОВИНИ Прилепите – беззащитни, непознати и лесни за набеждаване

В 17:00 ч. на 30 януари е премиерата на документалния филм „В малкия голям свят на прилепите”. Той и последвалата дискусия ще бъдат предавани на живо във Фейсбук страницата на Културния център на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, както и във Фейсбук страницата и Ютюб канала на „36 маймуни” – организация за съвременно алтернативно изкуство и култура. Режисьор е Гергана Димитрова, която е също така и културолог: „На премиерата ще си говорим за прилепите и какво е това да ги изследваш, да обичаш науката и да искаш да бъдеш добър учен. Поводът за този филм е работата на Антония Хубанчева – чаровна прилеположка, която в момента работи по своята докторантура и всъщност именно тя е в основата на филма. Освен това прилепите станаха много известни миналата година като причинители на пандемията от Covid-19, което впоследствие се оказа, че не е съвсем така. Засягаме и това във филма.” На премиерата на документалния филм ще участват и учени, които ще обсъдят със зрителите митовете и легендите за прилепите, фалшивите новини по техен адрес и доверието в научното знание. Сред тях е ентомологът доц. Николай Симов от Националния природонаучен музей при БАН, който подчерта: „Прилепите, също като хората, страдат от коронавируси. Настоящият коронавирус не е свързан с тях. Грешно ги набедихме за това нещо. Разбира се, те също са „резервоари” на доста заболявания в дивата прирорда, но ако те действително бяха толкова страшни, и този въпрос също е разгледан във филма, вече човечеството нямаше да го има заради тях. Подобни коронавируси са намирани дори на Балканския полуостров. Бил съм свидетел как в части от България хора събират прилепи, за да ги ядат, продават или да приготвят някакви безумни „любовни еликсири”. Надявам се това да се случва все по-рядко.” Разделение по въпроса добри или лоши са прилепите има в Зимбабве. Там някои племена ги смятат за талисмани и добри вестоносци, а други – за най-лошото нещо на света. Мнението на Гергана Димитрова: „Когато не познаваме нещо и то ни изглежда странно започваме да проектираме върху него от една страна страховете си, а от друга – надеждите си. Все още прилепите са доста непознати същества. Същевременно те представляват много голяма част от бозайниците и живеем редом с тях. В България има богатство на различни видове прилепи. Важно е да бъдат изучавани, защото например те не страдат от рак, не развиват артрит и имат свойства, които, ако изучим по-добре, бихме могли да си помогнем.” Към което доц. Симов допълва: „Изучаването на прилепите е причина да се разбере, че пеперудите чуват. Назад във времето, отваряйки бутилка вино един ентомолог е установил, че от скърцащия звук около него започват да „валят” пеперуди. Замислил се е защо се получава така и е установил, че въпросният скърцащ звук напомня на нощните пеперуди на прилепите, което означава, че те чуват прилепите.”Освен прилепите, и на насекомите често се гледа като на неприятни животни. Това обаче е неоправдано, смята ентомологът доц. Николай Симов:„Почти всички рекорди при животните се държат от насекоми – най-бързи, най-силни, най-издръжливи. Те са и толкова полезни. Без тях светът би бил без растения, плодове и зеленчуци. А светът без прилепи пък би означавал свят със свръхпопулация на насекоми. В природата нищо не е по-лошо или по-добро, защото всичко е свързано. Смятам, че е още по-трудно да се представят насекомите като симпатични за хората, в сравнение с прилепите. Например, обикновено когато хората видят прилеп казват: „Не го пипай”, а насекомото може направо да го смачкат. Моите най-любими насекоми са дървениците, които се приемат за едни от най-странните насекоми, но са и най-разнообразната група. Те са с невероятни форми, багри и цветове. Те нямат една-единствена характерна форма и радват окото. В някои случаи, за да ги зърнеш, обаче е необходимо дори да погледнеш през микроскоп. ” Но да се върнем на прилепите. Техният вид може да ни изненада приятно с фактите, че възрастните осиновяват осиротели малки прилепчета, както и че правят своеобразни „детски градини”, в които ги отглеждат и обучават, като за това си има и специален прилеп-отговорник, понякога и повече от един, които ги пазят, докато останалите ловуват. В настоящият проект обектът е голям нощник, казва Гергана Димитрова: „Това, което не знаех за този вид е, че той не яде един особен скакалец – най-шумният европейски скакалец, въпреки че много го обича. А пък прилепите са много лакоми животни, много силно мляскат, лично съм ги чувала. Ако им подадеш този скакалец в устата на мига ще го изядат, но не могат да го улавят. А защо това е така – разказваме във филма, както и с какво този скакалец е така хитър.” А доц. Симов добавя, че изследването защо прилепите не могат да уловят скакалеца е нова научна разработка, осъществена в България с български прилепи и скакалци. Той разказва и за българската следа в сензорната екология: „Това направление изследва връзките между поведението, околната среда и как чрез сетивата успяваме да общуваме със себеподобни. Имах щастието да познавам човека, който даде началото на голяма част от тези изследвания в България – Бьорн Симерс. Той беше очарован от нашата страна, аз също останах очарован от него. Той идваше от една от най-подредените европейски държави и още на 10-ия ден отиде в циганската махала на село Дойренци, прекара си чудесно с тамошните жители, върна се и беше щастлив. Той е пример, че ако човек има желание за работа, пречки няма. Той беше инвалид с двете ръце, но докторантурата му беше посветена на сензорната екология на прилепите. Освен това знаеше пет езика и за година и половина научи български до степен да различава игри на думи. Този човек започна тези изследвания и създаде станцията в Табачка в природен парк „Русенски Лом”. Помогна на много хора да развиват това направление почти по целия свят. Можем да се гордеем, че голяма част от тях в началото на своята кариера са били в България.” Сред другите теми, които се очаква да бъдат засегнати на премиерата на „В малкия голям свят на прилепите”, е дали с изкуство хората могат да изострят критичността си: „Изкуството популяризира идеите, откритията и новите хипотези. С развитието на технологиите се появят и много дилеми и въпроси, за които обществото трябва да бъде готово, т.е. да се направи по-широк обществен дебат. Другата страна е да се запознае обществото с методологията на науката, за да не се поддават хората на странни и неверни новини, защото едно критично мислене веднага би проверило верността на фактите – какво вече е установено и по какво се работи. Науката и изкуството биха могли да си бъдат много полезни, тъй като науката е много вдъхновяваща. Тя ни дава картината за света, в който живеем и за нас самите. С всяко ново научно откритие тази картина се променя.” Цялото интервю чуйте в звуковия файл. Снимки: www.36monkeys.org

Още теми...