Росица Кирова: … класата не се получава по дифолт в класическата гимназия

Малко бТВ!

Националните медии са сила.
Не помня дори какво казах. Беше кратко.

Явно никой не се интересува от онова, което трябва да се върши в НС. Скандалът продава. Вдига рейтинг. Привлича погледи и внимание.

Скучен е факта, че докато премиерът в оставка представи България на срещата на върха в Порто никой не се запита за какво в същност бе срещата. И докато в шоуто на Мая един необразован, определено прост и доста комплексиран човечец с пари (много пари, което не го прави умен) ни обясняваше колко е велик, Борисов е подкрепиял възможността най-малко 60% от възрастните да имат възможност за обучение всяка година като част от европейския стълб за социални права.

А една комисия от хора, народни представители ни занимава със спора между двама бизнесмени и техните лични и некоректни явно търговски отношения, без изобщо да се замислят за нивото, което задават с подобен спектакъл.

Но “една женица каза на едни ора” е похват, които често се ползва от неособено щастливите в личния си живот хора. Притеснителното е, когато окрилен от високата трибуна, човека с техникум започне да се подиграва на наякой с магистратура, а тълпата мълчи. Още по-притеснителна е авторитетната му оценка, че родителите са си дали парите на вятъра да образоват детето си. В смисъл, че какво като си образован, аз имам повече декари, т. е. аз съм по-важен тук.

Е, това е мястото в дебата, където се притесних. За себе си, за децата си, за децата на България, за качеството на онова, което идва и на което даваме трибуна. За сценките и режисурата. За кофти сценариите и поразителния им успех сред населението.
После размислих.

Всичко това има логика. От месеци кипящата предизборна кампания не е спирала. А лоша реклама няма. И вместо да се замислим за тъжната гледка в българския парламент ние рекламираме онова, което произвеждаме в изобилие. Помията.

А иначе никой не се замисли дори,
че няма как да си различен от предишните, ако правиш осъзнато същите грешки,
че класата не се получава по дифолт в класическата гимназия,
че колкото и добър администратор да си, с диплом и експертиза, стола на председател на Парламента изисква много други качества,
че когато вдигаш шум и обещаваш нещо, което нямаш намерение да изпълниш, ставаш лъжец, шумен, но лъжец,
че да си последователен не винаги се харесва, но винаги води до резултат в посоката на усилието,
че каруцарския език обижда неподходящото място, където се използва, но е и огледало за потенциала и възможностите на онзи, който го налага като норма,
че макар и никой да не говори за това, един депутат не стъпна в НС и би рекордите на Пеевски по неявяване в Парламента,
че този човек има претенцията да управлява, докато ни дава оценки на бял фон от дивана в хола,
че политиката, колкото и да не ни харесва е и отговорност и поредица от конкретни действия, че проф. Иво Христов сгреши по отношение на дебилите … в процента!,
че докато Мая търси под вола теле и лъска нечие его, държавта ни се нуждае от отговорно правителство и работещ Парламент!

Никой не спомена дори, че почтените и образовани хора, които не само знаят, но и могат са онези, които ще направят живота на всички ни по-добър, ако ги изберем и им се доверим, разбира се.

Както и че маймуните в “маймунарника” са навсякъде и от това, в коя част на залата седят не стават по-малко смешни.

Мълчанието спасява някои от публично опозоряване, но временно. Тълпата ще озверее повече, когато разбере, че освен поради забрана, те са мълчали, защото няма какво да кажат.

Очаквах разговор. Идеи. Дискусия. Грижа и отговорност.

Очаквах едно уморено от лозунги и несбъднати пожелания общество да запретне ръкави и без да хаби време и ресурс да започне да променя онова, което не харесва в себе си.

P. S… Очаквах всички да сме разбрали, че промяната започва от всеки един от нас.
И време за губене няма.

автор Росица Кирова

Start typing and press Enter to search