На Атанасовден е открита лазерната епилация

Dilov.info

Днес, 18 януари, прелюбезни е международния ден на снежния човек.  Зимното слънце, макар и мижаво, все пак свети и затова майките на снежните  човеци ги предупреждават: „Да не си забравиш тенджерата, че ще ти се стопи главата“. Избрана е тази дата, не заради мразовитата Европа и Северна Америка по това време, а защото визуално най-много наподобява на  тялото от две снежни топки и метлата – единицата – до него.

След снежния човек не остава друго освен “гола вода”

В началото на месеца на снежния човек, пък, космическата сонда New Horizons изпрати снимки от загадъчния свят Ултима Туле, който се върти  около Плутон на 6.6 мрд километра от нас. И той е с формата на истински снежен човек. Мрачен, висок 33 километра, леко червеникав и на такова разстояние от Слънцето, че няма никаква опасност да му се стопи главата. Откритието на учените от НАСА доказва, че снежни човеци има не само на откриването  на „Пловдив – столица на културата“. Съществуват и подозрения, че това може да е смръзналия Дельо Хайдутин, изстрелян в космоса през далечната 1977 година… Изобщо съвпаденията са много, за да ги отминем с лека ръка!

Отдавна подозирам, че живеем сред снежни човеци, маскирани като  нормални  хора. Не можем да ги разпознаем по друго, освен по необяснимия страх от запролетяване от всякакъв вид. И якото хейтене на всичко, което се опита да мине за размразяване, цветност, слънце. Кич била церемонията по откриването на Пловдив културна столица на Европа! Че тя и пролетта е кич с нейните кокиченца, капчуци и минзухари, ама си идва. Ако за нещо трябва да виним Тотев и администрацията му е, че зверски забавиха ремонтите на ключови улици и площади и пропуснаха да реновират важни концертни зали в града, използвайки парите, които щедро им отпуснахме, за да се представи Пловдив подобаващо на хилядолетната му слава.

Друга особеност на снежния човек: много иска нещо да се случи, но го е страх  да не вземе да стане нещо… В самата, така модерна напоследък и безсмислена дума „случване“ е скрита тайната на отношението им към собствения им живот. Чакат той да им се случи и почти нищо не правят, за да си го „случат“ сами. Така спрямо всяко действие заемат една леко отчуждена позиция: абе, правим го, ние сме, ама не съвсем. Подават лекинко глава на слънце, колкото да изхейтят нещо и после бързо се връщат в сянката, за да не вземе да им се стопи главата.

Ето циганите, например, са изключително удобни за хейтене от снежните човеци. То и аз не знам вече как е политически коректно да ги наричам – защото на роми те не се кефят много-много. Може би, по подобие на американското афроамериканци, да ги наричаме индобългари? Все едно, както и да ги наречем, факт е, че последните десетилетия няма нито един от тях  на властова позиция, от която нещо да зависи! Т.е. ако имаме проблеми с индобългарите, за тях  виновни на първо място са онези, които е трябвало да намерят начин да ги решат – управляващите пазара на труда, образованието, правоохранителните органи, църквата дори. И най-вече  политиците, които разчитат на компактните им гласове, продавани от тарторите на гетата.  Аз, ако бях министър на войната, вместо да се мятам с антицигански клетви по телевизии и мегдани, щях много засрамено да мълча за случая във Войводино. Двама тийнейджъри да пребият командос… ами не говори много добре за командосите.  Извън закачките проблемите не са прости и лесни, но снежните човеци няма да ги решат. Те ще се крият в сенките и ще хейтят патриотично, докато ситуацията  не се реши от само себе си. Ромите просто ще си вдигнат катуните и окончателно ще се изнесат от България в търсене на тяхната циганска пролет на по-топли места. Няма официална статистика, но различни агенции сочат, че повече от една трета от трудовата емиграция от България са именно братята индобългари.  Рей Бредбъри има един велик разказ, където двама бели южняци седят на една веранда, плюят дъвкан тютюн и наблюдават колоната негри, която се точи към близкия космодрум, откъдето те се изселват на Марс… Няма да ви го разказвам, но патосът му, общо взето е: „Кого ще обвинявате сега, когато нас ни няма?!“

Нашите снежни човеци нямат тая грижа! Турското иго, превърнало се отдавна в българско его, винаги е под ръка за лесни обяснения. Руснаците, американците, световното еврейство, европейските чиновници и футболното съдийство – също са удобни и вече изпробвани оправдания…

Три месеца преди изборите социологията (последното изследване на „Алфа рисърч“) показва, че нашенските снежни човеци отново очакват въпросът за европейското им бъдеще да „им се случи“ някак си без тяхно участие. И това ще стане – вън от съмнение. ДПС показват такава завидна мобилизация на гласоподаватели още от сега, че нищо чудно да се изравнят по евродепутати, ако не с ГЕРБ, то с БСП със сигурност. Антициганската истерия след Войводино ще закара към ДПС още гласове, можете да заложите на това! И аз вече не съм сигурен, че ще е толкова лошо – ДПС поне знаят какво искат. Да се завърнат открито във властта. И след евровота ще имат всички основания да го поискат, ако тенденциите се запазят. Докато патриотите, ако си мислят, че са тази реторика ще мобилизират гласове от българи… ами, чака ги сериозно пролетно разтапяне на очакванията им. Нали вече 2 години сте във властта? Освен да наритате някоя турска бабичка на границата, друго май не сте свършили – да кажа и аз като един истински снежен човек.

Негласуващите снежни човеци също допринасят особено много за крайния резултат от изборите. Всеки един неподаден глас утроява силата на всеки един купен. Това е проста аритметика, от която няма да ни се стопи снежната глава, ако си я припомняме по-често.

Ако има българска пиеса на абсурда, то тя трябва да се казва “В очакване на Го..вно”

Ако има истинска българска пиеса на абсурда, по подобие на класиката на Бекет, то тя трябва да се казва „В очакване на Го..вно“. Също като  Владимир и Естрагон, и ние все така сме си на кръстопътя, където сме имали неблагоразумието да направим държава, в очакване на нещо, което да промени живота ни тотално – дядо Иван, Царя, Бойко Борисов, Европейски съюз, извънземните… И въпреки че сме сигурни, че ще стане по-лошо, предпочитаме да го чакаме, вместо да самите да предприемем нещо.

Но… стига горчиви размисли!  Днес, освен всичко останало е и Атанасовден. В Етрополския балкан, а и на други места, палят големи огньове и ги прескачат за здраве. Впрочем, първият селски бедняк, който прескочил огъня без гащи следва да се счита и за откривател на лазерната епилация. Абе малко да се размърдаме се иска, малко труд и находчивост се иска и наистина ще променим живота си към по-добро.

- РЕКЛАМА -