ТОВА СЪМ АЗ

Това е последното, което ще напиша по повод членството ми в ГЕРБ… Аз не влизам в тази партия в началото на кариерата си. По традиция българинът влиза в партия тогава, когато чрез нея може да направи кариера. Това е остатък от годините преди 1989 година. Аз съм постигнал всичко сам и без ничия подкрепа – ако изключим хората, които са ме спасявали от глад. А като пиех – и от алкохолен глад… 🙂 Между тях има и такива, които са ми помагали със самочувствието на хора, които ми правят подаяние. Т. е., такива, които са намерили сгоден случай да ме унизят. Както и да е…

Малцина влизат в партия от убеденост – такива са тези, които членуват в сегашната БСП. Ако се направи някакъв идеологически тест ще разберете, че някои от тях дори не са чували за Маркс и Енгелс, че не могат да различат лява от дясна идея.

Много от членовете на която и да е партия се измъкват по терлици от нея при първия проблем на партията си. Аз влизам в друг момент – на входа се срещнах с много, които го ползват за изход. Не успяха да ме премажат на техния изход, който ползвах за вход. Ако ме разбирате. Влизам в партията в момента, когато навършвам последното си пълнолетие – тази година ставам на 65 години. Което е вид пълнолетие. Т.е., влизам тогава, когато съм реализирал всичките си мечти и изкачил всичките си професионални върхове. Тогава, когато мога да оставя вече името ми да работи за мен. Не гоня кариера и слава, които винаги са свързани с богатство. Имам семейство, дом, идеи, книги зад гърба си, име (за някои спорно, за други – безспорно).

С една дума в ГЕРБ влиза един реализиран Христо Стоянов, който не е амортизирал идеите си. Ами, толкоз.

Христо Стоянов

Start typing and press Enter to search