Вижте историята на тази снимка

АСПЕКТ Вижте историята на тази снимка

Случайно попаднах на тази снимка и я загледах, защото обичам да се заглеждам в снимки, а и защото любимото ми професионално съсловие са лекарите… И на нея виждам как двама лекари седят на мозайката и май пушат, един е прав, а двама са върху някакво медицинско легло, макар че се вижда само единият, с подгънати крака, а на другия се вижда само единият крак и един паднал син чехъл…

Тая снимка е правена в 6 ч. сутринта, когато някои от нас още са спели, други са били сложили вече кафеварката, трети са се разсънвали под душа, четвърти са приготвяли закуска на децата си, пети са се прибирали от дискотека, а шести, примерно казано, са се чекирали на Терминал 2, за да отлетят нанякъде по белия свят по кефове…

А на 16 септември 2009 година 24 – годишен студент по медицина след упражнение по хирургия се качва на мотора си, но бус го пресреща челно и за да избегне удара, момчето се изтресква директно в някакъв стълб.

„Спешна помощ“ го откарва в най – близката болница, където установяват, че има кръвоизлив в белия дроб и корема, счупена на 30 места бедрена кост, счупени прешлени, скъсан таз (не знам какво означава това) и лезия (увреденост) на долната куха вена.

Лекарите започват борба за живота му, а към полунощ молят за помощ проф. Цачев – началник на катедра “Ортопедия и т.н.” във Военна болница. Този човек какво е правил в този момент, кой да каже, но той на свой ред вдига на крак десетина свои колеги, а кой знае и те в този момент какво са правели – дали са си били легнали, дали са гледали тв, но все тая… И тия всичките хукват към Военна болница, а оттам реанимобил и двама анестезиолози вече летят да вземат момчето от другата болница…

Когато го докарват във Военна болница, след 3-4 часа реанимация в другата болница, тук вече са се събрали лекарите и минава полунощ… По всеобщо мнение “състоянието на момчето е несъвместимо с живота при тези тежки травми”, но за тях това няма значение и те се захващат… Цяла нощ му правят поредица от операции и часовете си вървят, а някъде след 6 призори приключват… Тогава е и направена тази снимка, която обаче аз я виждам след близо 10 години…

И фактически след 9 операции и 9 месеца възстановяване момчето е върнато към живота, а днес вече и то е дипломиран лекар…

И пак поглеждам снимката…И се замислям какво ли съм правила лично аз през нощта на 16 срещу 17 септември 2009 година? Естествено, че никога няма да се сетя… Но пък се замислям, че докато аз чаткам клавиатурата и пия второ кафе в момента, някъде на някого от нас Съдбата е станала много по – рано, но и че истинските мъже в България не са се свършили, затова докато тях ги има, и нас ще ни има…

Мира Манолова, от фейсбук

Популярни

Още теми...