Военен самолет МиГ на българските ВВС е паднал в района на Шабла по време на учение

Спасителна операция на военноморските сили е в ход край Шабла, където български изтребител МиГ-29 е паднал по неизяснени причини по време на учение. Това е станало при изпълнение на тренировъчна задача над морската акватория на България. Две фрегати, миночистач, дрон и хеликоптери участват в издирването на падналия военен самолет. Няма информация за точното място, където снощи изтребителят се е разбил край Шабла, но е ясен районът. Това заяви за БНР служебният министър на отбраната Георги Панайотов. Няма и информация дали пилотът е катапултирал, допълни той. “Когато се случи подобен инцидент, обикновено пилотът предприема действия. Той се катапултира. Нямаме информация пилотът да се е катапултирал. Освен това катапултът, след като бъде задействан, се задейства един раидосигнал и той излъчва едни радиосигнали, за да бъде локализиран, да бъде открит по радар, да могат да го намерят къде е. Не се прихващат такива сигнали от катапулта. Това означава, че е станало нещо внезапно, тъй като пилотът, тъй като е бил опитен пилот, той знае ,че трябва да информира, трябва да докладва за катапултиране. Не е докладвал за такова нещо, не е търсил радиовръзка с базата. Значи се е случило нещо внезапно”, коментира служебният военен министър, който пътува за мястото на инцидента.Самолетът на ВВС е изгубил радиовръзка и е изчезнал от радарите в 00 ч.45 мин. снощи над водите на Черно море край Шабла. Там се провеждаше тактическо учение с бойни стрелби „Шабла 21“, което вече е прекратено. Издирването на пилота е започнало веднага, продължава и в момента. За БНР командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов коментира, че не е сработила системата, която при катапултиране на пилота изхвърля спасителен буй с радиосигнал и светлина. Падналата машина е от последните доставени в края на 80-те години, като нейният т.нар. „ресурс за използване“ е трябвало да изтече през 2029-30 година. Машината е била от състава на база „Граф Игнатиево“.  Това не е първият инцидент с военни машини през последните години. През 2017-а хеликоптер “Пантер” на ВМС пада във водите на Черно море по време на учение, загива един пилот. През 2018-а военен хеликоптер Ми-17 пада край “Крумово”, Пловдив.  Най-сериозният инцидент е през 2012 година по време на учение. Самолет МиГ-29 пада край Пловдив. Военните успяват да катапултират. Инцидентът става само ден преди обявения ден за високопоставени гости. „Шабла – 21“ е национално тактическо учение с експериментални и съвместни бойни стрелби на формированията за противовъздушна отбрана на Българската армия с международно участие. В него участват до 1 500 военнослужещи от Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили и Съвместното командване на специалните операции на България, както и формирования от САЩ и Сърбия. През 2017 година военните пилоти от базата използваха правото си да не летят на изтребителите, ако не се чувстват технически подготвени. Това беше сигнал към предишното цивилно ръководство за нерешени проблеми. Последно въпросът с достатъчните часове на пилотите във въздуха беше поставен от президента Румен Радев (и той бивш пилот) по време на срещата с висшето военно ръководство през март.Той изрази безпокойство от намаляването на часовете за летене:„Нальотът продължава да бъде опасно малък. И аз очаквам енергични действия, така че този проблем неведнъж съм го поставял да бъде решен в най- скоро време“, предупреди президентът.Военният министър, тогава Красимир Каракачанов, припомни, че ВВС разполагат с достатъчно ремонтирани МиГ-ове, с които да се правят часовете:„Той ще се преодолява и когато в строя постъпят новите Ф-16“, каза тогава Каракачанов.В доклада за състоянието на отбраната за 2020 г. беше отбелязано, че „Проблемите с поддръжката на авиационната техника и продължаващата тенденцията за неизпълнение на летателните часове от летателния състав създават реална заплаха за нивото на безопасност на полетите и способностите за изпълнение на задачите и поетите съюзнически ангажименти, включително и по охрана на въздушното пространство“.Докладът отчете, че „въпреки гъвкавото планиране и ефективното разходване на разполагаемите ресурсите, планираният брой летателни часове беше изпълнен на 84%“.

Start typing and press Enter to search