Войната в Газа, ваксинната дипломация и други акценти от седмицата

Поредният рунд от смъртоносната битка между Израел и Хамас приключи в нощта на четвъртък срещу петък. Следва равносметката от предходните 11 дни – според данните, събрани от агенция Франс прес. В Газа при израелските бомбардировки бяха убити 243 палестинци, в т.ч. 66 деца, според местните здравни власти. 560 деца са между 1900-те ранени. 200 жилища са напълно разрушени, 1400 – частично. 90 хиляди бяха прокудени от домовете си. При сблъсъците на Западния бряг загинаха още 25-има палестинци. В Израел ракетите на Хамас убиха 12 души, сред тях 1 дете. Повече от 350 бяха ранени. Над 2 хиляди жилища бяха повредени. Веднага след примирието и Хамас, и Израел се обявиха за победители. Израелският премиер Бенямин Нетаняху изтъкна пред сънародниците си, че в резултат от интензивните бомбардировки върху военната инфраструктура в Газа от 10 май нататък опасността откъм палестинския анклав е била намалена съществено. „Елиминирахме повече от 200 терористи, включително високопоставени членове на Хамас и бригадни командири. Елиминирахме важна част от командния ешелон на Хамас и Ислямски джихад. Тези, които оцеляха, вече знаят, че нашата дълга десница може да ги достигне навсякъде – и над земята, и под земята“, отчете Нетаняху. И от едната, и от другата страна на конфликта предупредиха, че са готови да възобновят битката и при най-малкия повод. „Оставаме с пръст на спусъка“, заяви пред Ройтерс член на политическото бюро на Хамас като уточни, че ще държи сметка на израелските власти за евентуални посегателства срещу палестинците в Източен Ерусалим и джамията Ал Акса. Нетаняху също имаше предупреждение за Хамас: „Хамас грешат, ако си мислят, че ще търпим дори и няколко ракети. На всяка проява на агресия срещу общините около Газа и където и да е в държавата Израел ще отговорим с много повече сила. Нещата от миналото няма да се повторят“. А край джамията „Ал Акса“, откъдето започна целият конфликт, и вчера се стигна до сблъсъци между израелската полиция и арабски младежи. Разведряване между Русия и САЩ? Като „продуктивен, конструктивен и честен“ определиха от Държавния департамент първия разговор очи в очи между държавния секретар Антъни Блинкън и руския външен министър Сергей Лавров, който се състоя в сряда в Рейкявик. „Днес потвърдихме нашето предложение да започнем диалог по всички аспекти и фактори, които влияят на стратегическата стабилност – ядрени, неядрени, настъпателни, отбранителни“, каза Лавров. „Според нас ако лидерите на Русия и на Съединените щати могат да работят градивно, светът може да е по-безопасно място. Към това се стремим“ увери Блинкън, но предупреди: „Ако Русия действа агресивно срещу нас, нашите партньори и нашите съюзници, ние ще отговорим“. В исландската столица представителите на САЩ, Русия и останалите държави, граничещи с Арктика, се изказаха срещу милитаризацията на региона и за сътрудничество срещу глобалното затопляне. Непосредствено преди срещата в Рейкявик едно събитие добави, а друго отне от напрежението между Вашингтон и Москва. В Москва Държавната дума подкрепи излизане на Русия от Договора за открито небе, а във Вашингтон администрацията отмени част от санкциите срещу газовия проект „Северен поток-2“. Договорът „Открито небе“ разрешаваше на над 30-те страни по него да извършват взаимни въздушни наблюдения над военни обекти и операции. Съединените щати първи се отказаха от тази възможност в края на управлението на Доналд Тръмп. Преди гласуването в сряда заместник-външният министър Сергей Рябков обясни, че администрацията на Джо Байдън е имала достатъчно време за “конструктивни решения”, но не се е възползвала. „Америка излезе от договора. Кой остана? Сателитите ѝ от НАТО. Разбира се, сега казват нека Русия да не излиза. Защо? Иска им се да провеждат полети и разузнавателни операции, а впоследствие да предават всички данни на Съединените щати“ обясни председателят на Думата Вячеслав Володин. Съединените щати отмениха санкциите срещу компанията, изграждаща газопровода „Северен поток-2“, и срещу нейния шеф Матиас Варниг. Говорителка на Белия дом обясни, че Вашингтон все още смята проекта за опасен за европейската енергийна сигурност, за стабилността на Украйна и източния фланг на НАТО. Но източник от администрацията на Байдън посочи пред Ройтерс, че с разхлабването на санкциите президентът е направил жест за одобряване на отношенията с Германия, опънати до краен предел при управлението на Тръмп. В Кремъл и Берлин приветстваха решението. В Киев президентът Володимир Зеленски го заклейми. Когато бъде завършен, „Северен поток-2“ ще удвои доставките на руски природен газ за Германия и Централна Европа и ще постави под голяма въпросителна милиардите долари такси за транзит през украинската газопреносна мрежа. Зеленски предупреди, че от това ще пострада и Вашингтон: „Убеден съм, че това ще е поражение за Съединените щати и то персонално за президента Байдън. Казвам го открито: това ще е голяма геополитическа победа за Руската федерация, която ще доведе до ново разпределение на сили и влияние“, каза украинският президент. Износ на ваксини Във всеки ден от началото на тази седмица в Индия бяха потвърждавани повече от четвърт милион нови случая на ковид-19 и близко или над 4 хиляди починали. Доскоро най-големият износител и дарител на ваксини за света, страната спря износа за Африка и други региони преди месец и – според източници на Ройтерс – не планира да го възобнови преди октомври. Но други страни се заеха да запълнят празнината. В понеделник президентът на Съединените щати Джо Байдън обяви претенции за лидерско място в износа на ваксини и се зарече да изпревари Китай и Русия до началото на юли с износ на общо 80 милиона дози Претенциите на Вашингтон за глобално лидерство и в разпространението на ваксините бяха „оспорени“ вчера от председателя на Европейската комисия. „Европа си поставя за цел да дари поне 100 милиона дози на страни с ниски и средни доходи до края на 2021 година“ обеща Урсула фон дер Лайен на видеоконференция на двадесетте най-развити държави. Трима от големите производители на ваксини – „Пфайзър“, „Модерна“ и „Джонсън и Джонсън“, обещаха 3,5 милиарда дози за по-бедните страни в следващите 18 месеца. Не безплатно, но с отстъпка. 1,8 млрд. дози обаче са вече резервирани за страните-членки на ЕС – договорът за това бе подписан в четвъртък от ЕК и Бионтех. Посланиците на 27-те взеха тази седмица решения, важни за облекчаване на пътуванията и реализацията на летния туристически сезон. В сряда те приеха плана на ЕК за допускане на чужденците, които са напълно ваксинирани, а в четвъртък се споразумяха с Европарламента по детайлите на бъдещия дигитален здравен паспорт. „Нова сделка“ за Африка Евродепутатите приканиха Комисията да се застъпи в Световната търговска организация за временна отмяна на патентите върху ваксините срещу Covid-19. Тази седмица една от водещите европейски държави се застъпи за идеята. Африка трябва сама да произвежда ваксините си, заяви президентът на Франция Еманюел Макрон, който събра в Париж държавните лидери от Черния континент: „Желанието ни е да помогнем на Африка сама да се оборудва – чрез партньорства в технологичното развитие, чрез финансиране от Световната банка и чрез още две неща, за които се разбрахме днес: трансфер на технологии и отстраняване на всички пречки свързани с интелектуалната собственост, които блокират производството на ваксини в Африка“. 40 процента от африканците трябва да бъдат ваксинирани до края на годината, добави Макрон. Участниците на конференцията в Париж договориха отделяне на десетки милиарди долари от Международния валутен фонд за неутрализиране на икономическия ефект от пандемията на континента. Изостряне на мигрантската кризаПропастта между богатата Европа и бедната Африка се прояви в остра криза в началото на тази седмица в Сеута – един от двата испански анклава на мароканския бряг. В понеделник и вторник осем хиляди нередовни имигранти – сред тях поне 1500 деца – се стекоха в града, заварвайки граничната охрана напълно неподготвена. Правителството в Мадрид бързо изпрати полиция и войска и върна повечето от хората обратно в Мароко. От Рабат не скриха, че в основата на кризата е отказът на Испания да признае мароканския суверенитет над Западна Сахара и, по-конкретно, решението на испанските власти да приемат за лечение Брахим Гали – болния от Covid-19 лидер на бунтовническата групировка Полисарио. „Амнести интернешънъл“ обвини и Рабат, и Мадрид, че използват хората като пионки в политическите си кавги. Преговорната рамка за Северна Македония Отношенията между България и Хърватия се обтегнаха през седмицата. Повод дадоха усилията на македонския премиер Зоран Заев да лобира за започване на преговори за членство на Република Северна Македония в Европейския съюз, без да изпълнява Договора за приятелство и добросъседство със София. На срещата на президентите на страните от Западните Балкани в Бърдо в понеделник хърватският държавен глава Зоран Миланович изрази недоволство от българската позиция: „Македония, или Северна Македония както официално се нарича сега, се намира в невъзможна ситуация. Имам предвид условията, които им се поставят в един относително късен етап на назряването на преговорите за това какво пише в някакви учебници по история. Това, което сега е официалната политика на една страна-членка на Европейския съюз причинява на Северна Македония, е нещо, което бих нарекъл „престъпване“ – навлизане на чужда територия“, каза хърватският държавен глава. Два дни по-рано, в предаването „Събота 150“, постоянният представител на България в Евросъюза посланик Димитър Цанчев обясни – за кой ли път – че това, за което София и Скопие не могат да се разберат, не са просто „някакви учебници по история“. „Проблемите са помежду ни. Много е ясно какви са те. Те са свързани с начина, по който се изопачава българската история, за да се гради съвременната идентичност на Република Северна Македония. С начина, по който тази история се представя в учебниците и въз основа на тази изопачена версия на историята младото поколение в Република Северна Македония се възпитава в дух на омраза срещу България“, каза Цанчев. Посланичката на Хърватия у нас Ясна Огняновац бе привикана във външно министерство във вторник. Там ѝ бе обяснено, че България определя изказването на хърватския президент като „неприемливо и неоправдано“. А Огняновац, според прессъобщението от външно министерство, потвърдила необходимостта от сътрудничество между София и Загреб за гарантиране на стабилността и европейската перспектива на Западните Балкани. Вчера в София пристигнаха Аугущо Сантуш Силва – външен министър на ротационния председател на ЕС Португалия, заедно с еврокомисаря по разширяването Оливер Вархеи. Със същата цел – да убедят новото правителство в София да отстъпи от единодушната декларация на предишния парламент и да даде зелена светлина за преговори за присъединяване на Северна Македония. „България е водещата страна-членка, що се отнася до разработването на нашата политика за Западните Балкани. България е страна от региона, така че винаги си струва да дойдем в София, за да получим идеи и да видим как можем да продължим напред. Тук сме, за да решим заедно с България какви ще бъдат следващите стъпки“ увери Вархеи. От служебния министър на външните работи Светлан Стоев еврокомисарят чу, че българската позиция по отношение на преговорната рамка за Скопие остава непроменена: „По тази тема е налице пълна приемственост и не може да се очаква промяна в националната позиция на Република България по отношение на Република Северна Македония. За нас от ключово значение остава поддържането на добросъседски отношения и получаването на необходимите гаранции за изпълнението на Договора за приятелство и добросъседство от 2017 година“. Президентът Румен Радев бе още по-ясен: „Ние искаме да видим не декларации, а ясни гаранции за нашата национална сигурност и за нашите национални интереси. Считаме, че най-важното в този процес е откритият и пълноценен диалог между страните. И държа да подчертая, че България винаги е била и остава отворена за такъв диалог“.

Start typing and press Enter to search