Владимир Николов: България има сериозен проблем с наркотиците…

АСПЕКТ Владимир Николов: България има сериозен проблем с наркотиците...

Забравената епидемия

автор: Владимир Николов

 

България има сериозен проблем с наркотиците още от годините на прословутия Преход.

Обстоятелствата, разбира се, се променят с времето. Докато през 80те и 90те българските силови групировки, тогава сателити на сръбските картели, внасят основно кокаин и хероин, днес в китната ни държавица основната отрова на пазара е амфетаминът, както и някои други негови химически деривативи като метамфетамина, още познат на улиците като пико. Не е много ясно кога точно започва търговията с това конкретно химично съединение у нас.

От край време в бившите мафиотски среди се твърди, че Бойко Борисов е имал пряко участие във внасянето на каптагон от Турция и Леванта. Това е лекарство, побратимо на по-известната си американска версия, адерал.

За разлика от адерала, обаче, в каптагона се съдържа много по-голямо количество неразреден амфетамин.

Съответното лекарство и до днес намира широка употреба, като наскоро имаше редица статии, в които се твърдеше, че борците на Ислямска държава са подхранвали организмите си именно с него. Ефектите на амфетамина и подобните на него съединения са едни и същи – завишени нива на допамин, страхотна енергия, лека нервност и треперливост, безтегловност в крайниците. Проблемът е, че вносът на каптагон от толкова далече вече е много скъп бизнес, а без предполагаемата закрила на лица като Борисов, потенциалът за дивиденти е намалял съществено.

Затова в България започнахме сами да си синтезираме амфетамини. И не само тук, де. Братята сърби също се извъдиха големи лабораторни експерти. Няма да коментирам конкретните процеси около създаването на веществата – нито са ми пределно ясни, нито желая да ги разбирам напълно. Важното е, че това, което се предлага на улицата, е с ужасно ниско качество.

Това са изкуствени вещества, такива, които човешкото тяло не знае как да преработи. Създават се ‘депа’, участъци от тялото (обикновено по лицето или врата) където остатъчните вещества се задържат и бавно се разграждат, но често това може да доведе до ракови образувания или възпаления на лимфни възли, в зависимост от разположението на резервоара.

Освен това, хроничното недоспиване си казва думата рано или късно – нищо не изглежда истинско, когато караш трети ден без истински сън. Всичко се слива, превръща се  в един безкраен, монотонен кошмар.

Това, което се нарича ‘джамен сън’ (тъй като уличното наименование на амфетамините е джам), е описано като адско изживяване.

Тялото губи способност да регулира собствената си температура, сърдечният ритъм се нарушава до степен, че на моменти човек може да започне да се клати целия, дори когато стои неподвижен. Малкото плюсове на веществото далеч не оправдават употребата му – да, в много случаи амфетамини се режат с други наркотици, които ги превръщат в емпатогени и позволяват на употребяващия да отключи нива на свързване с околните, за които никога дори не би могъл да мечтае трезвен. Но струва ли си това трайните увреждания на мозъка и черния дроб.

Редица проучвания показват спад в когнитивните функции на хронично употребявашите амфетамини. За това могат да свидетелстват и лица като Елвис Пресли, Джони Кеш и дори Бийтълс, които в онези години са били известни именно със склонността си да смесват амфетамини и амфетаминови деривати с т.нар барбитурати (вещества, които през тези години са се продавали без рецепта и са имали функцията да потискат централната нервна система).

Всички знаем как завършват историите на тези хора, като конкретно Елвис умира от свръхдоза в собствената си тоалетна докато е по голяма нужда.

Това са последствията от употребата на подобни вещества. Бих го нарекъл деградация, но тази дума носи социален смисъл и е служила като аргумент за катастрофалната война с наркотиците в Щатите по времето на Роналд Рейгън.

Деградацията е личностна, губят се характерни поведенчески черти, променя се изначално индивидът докато той не се превърне в развалина, управлявана от нуждата да се добере до още и още. Човекът, този, който е бил преди употребата, все още е там някъде дълбоко, но до него трудно може да се добереш.

Пикото е друг феномен, подобен на епидемията на крек в Щатите. Мръсно вещество, произвеждано не в лаборатории, а при домашни условия с подръчни средства, от хора, които имат много ограничен опит в химията, камо ли пък в синтезирането на сложни химични вещества.

С това конкретно вещество, за жалост, самият аз имам поне косвен опит. Виждал съм хора, които са трошили зъби заради стискането на челюсти, предизвикано от интензивните процеси, които метамфетаминът предизвиква у ползващия. Ставал съм свидетел на жестоки сбивания на техно партита, предизвикани единствено от необуздания гняв, събуден от наркотичните вещества.

И тук е редно да се спомене фактът, който прави наркотичната епидемия в България още по-трагичен. Повечето ползващи, повечето пристрастени, повечето предозиращи, са на практика деца.

Това са хора под 18-годишна възраст, често даже по-млади. Лично знам за случаи на 14-годишни, които се пристрастяват към амфетамини заради обкръжението си. А обкръжението е ключът към човешкото развитие – ние копираме това, което виждаме. Ние сме вид, който подражава. Без положителен пример се обръщаме към деструктивното, към хаотичното.

А българската държава си затваря очите. Въпреки че тази година за един месец в болница, която няма да назовавам бяха приети почти 2 000 души употребили наркотици и нуждаещи се от спешна помощ, като от тях почти 20% са били под 18-годишна възраст.

Официалните статистики също са плашещи, разбира се.

Докладите към Министерството на здравеопазването сочат ръст от година на година в употребата на наркотични вещества, като вече говорим за стотици хиляди употребяващи.

 В нашата мъничка България. Стотици хиляди. Това са регистрираните – тези, които са минали през системата, които са участвали в проучвания, или пък са били задържани. Тези, които са се превърнали в число защото не са могли да
избегнат залавянето. Ами скритите наркомани? Ами тези, които са се научил да функционират що-годе нормално и никога няма да бъдат дори заподозрени до момента, в който не предозират?

Истината е, че България се връща към времената на 90те години, когато мутрите си пудреха носовете на свобода, внасяха продукта си с камиони, и извършваха рекет над тези, които отказваха да сътрудничат.

Наркобизнесът както у нас, така и по света, е в своя разцвет. Новият наркоцентър на Европа, Албания, разпространява наркотици към всички развити страни в нашата част от Европа.  Над Италия хвърчат безименни самолети пренасящи кила стока, точно както по времето на Ескобар и амбициозната му експанзия в посока Америка.

На ден някои групировки там правят милиони. А Америка. Как да я забравим? Колко десетки хиляди измират там всяка година заради фармацевтичния лобизъм? Доктори предписват лекарства на опиатна основа за леки мигрени.

Психиатри дават бензодиазепини на пациенти, които може дори да не се нуждаят от лечение, а от обикновена терапия. Но е твърде късно – няколко седмици, понякога дори дни, стигат за подобни вещества да изградят нови нервни окончания в мозъка и да те пристрастят.

А без рецепта къде отиваш? Към кого се обръщаш? Към картелите. Които внасят тонове фалшиви лекарства – ксанакс, уж, пресован и рязан с помощта на опасното вещество фентанил, което е стотици пъти по-смъртоносно от хероина.

 Споменахме хероина. Към него пък се обръщат наркоманите, които доскоро са били обикновени хора, страдащи от мигрена или болки в кръста, но са им предписани лекарства като Оксикодон.

И така. Свръхдоза, след свръхдоза. Започваш от чисто, проверено хапче, лекарство, разработено от уж легитимни  компании като Purdue Pharmaceuticals (които днес се опитват да се спасят от стотици дела срещу себе си като обявяват банкрут) и стигаш до хероин или морфин, защото лекарствата вече са те пристрастили и си загубил контрол.

Епидемиите тук и там си имат своите съществени разлики и особености. На някои места е бягство от реалността, на други корпоративен геноцид с цел максимизиране на дивидентите за сметка на човешкия живот.

Но проблемът и на двете места, фундаментално, е еднакъв. Липсва подкрепа. Стигматизацията на адикцията води до смърт.

Пристрастяването е болест.

Също като депресията или биполярното разстройство, тя е лечима, макар и трудно.

В България, всичко това трябва да започне със закърпване на семейната единица. С прекратяването на типично градския принцип да изоставиш детето си, докато то си играе в някоя близка градинка. Не, там едва ли се крият наркомани (макар и да е възможно), но самотата не е търпимо състояние. Самотата е корозивна, а страдащият е готов на всичко, за да я пребори.

Повече от автора можете да видите на: https://prostoprikazki.wordpress.com/

АКО СТЕ ПРОПУСНАЛИ

70 семейства на ученици в СУЕЕ – Русе са предпочели децата им да продължат да учат дистанционно

От днес учениците в Русенско се връщат в клас. Изключение правят само децата от 5, 6 и 7 клас от училищата на територията на община Русе, които ще продължат да се обучават онлайн. Засега в Средното училище по европейски...

ВМРО: Евентуален локдаун заради COVID-19 ще нанесе големи икономически щети

Ако в България се стигне до локдаун, ще бъдат нанесени големи икономически щети. Това заяви пред камерата на телевизия КИС 13 в Русе заместник-председателят на ВМРО и съпредседател на парламентарната група на "Обединени патриоти" Искрен Веселинов. Според него би...

Пациент в критично състояние в лабиринта на здравната система

В края на миналата седмица, във фаталния съботен ден, когато 36-годишен мъж почина в Бургас, след като четири часа различни болници отказаха да го приемат за лечение на тежка бронхопневмония, а по-късно се оказва, че е и с коронавирус, друг мъж - на 78 години, се сблъска с абсурдите на системата. В тежко състояние с Covid-19 Георги Георгиев и неговият син Явор преживяват кошмарна нощ. 

Първите грипоподобни симптоми - температура и кашлица, се появили на 11 ноември. Личният лекар на Георги Георгиев му предписал лекарства за сваляне на температурата и сироп за кашлица. Три дни по-късно той отишъл на преглед. Направена му е и рентгенова снимка, която показва остър бронхит. Георги започнал  да пие първия антибиотик. Температурата обаче продължавала да се вдига. Седмица след първите симптоми той отишъл на изследване с PCR, а личният му лекар го посъветвал да се прегледа и при пулмолог. И тук семейството се сблъсква с първия абсурд. 

Тестът, направен на 78-годишния мъж, се оказал положителен. Предписали му нов антибиотик. Междувременно прахчето за сваляне на температурата спряло да действа и по съвет на лекари той започнал да пие капки хексалгин, които единствено успели да му повлияят. В сряда вече състоянието му рязко се влошило и семейството и извикало за първи път линейка и се сблъскало с абсурдите на системата. 

Климентин Милчев е шофьорът на линейката, която транспортирала Георгиев до Covid отделението на болницата в Свети Влас. Това станало по време на тежко дежурство в съботния ден. 180 са били тогава обажданията, получени в Спешния център за тежко болни. Но защо линейките продължават като туристическа агенция да разхождат от болница в болница хората в тежко състояние, когато в Бургас беше създадена единна информационна система, информираща къде има свободни легла и защо се налага медицинските екипи от линейките да се карат непрекъснато с лекарите в Covid отделенията пак абсурди? 

Репортаж на Даниела Костадинова в в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл. 

- реклама -

ОЩЕ

70 семейства на ученици в СУЕЕ – Русе са предпочели децата им да продължат да учат дистанционно

От днес учениците в Русенско се връщат в клас. Изключение правят само децата от 5, 6 и 7 клас от училищата на...

ВМРО: Евентуален локдаун заради COVID-19 ще нанесе големи икономически щети

Ако в България се стигне до локдаун, ще бъдат нанесени големи икономически щети. Това заяви пред камерата на телевизия КИС 13 в...

Пациент в критично състояние в лабиринта на здравната система

В края на миналата седмица, във фаталния съботен ден, когато 36-годишен мъж почина в Бургас, след като четири часа различни болници отказаха да го приемат за лечение на тежка бронхопневмония, а по-късно се оказва, че е и с коронавирус, друг мъж - на 78 години, се сблъска с абсурдите на системата. В тежко състояние с Covid-19 Георги Георгиев и неговият син Явор преживяват кошмарна нощ. 

Първите грипоподобни симптоми - температура и кашлица, се появили на 11 ноември. Личният лекар на Георги Георгиев му предписал лекарства за сваляне на температурата и сироп за кашлица. Три дни по-късно той отишъл на преглед. Направена му е и рентгенова снимка, която показва остър бронхит. Георги започнал  да пие първия антибиотик. Температурата обаче продължавала да се вдига. Седмица след първите симптоми той отишъл на изследване с PCR, а личният му лекар го посъветвал да се прегледа и при пулмолог. И тук семейството се сблъсква с първия абсурд. 

Тестът, направен на 78-годишния мъж, се оказал положителен. Предписали му нов антибиотик. Междувременно прахчето за сваляне на температурата спряло да действа и по съвет на лекари той започнал да пие капки хексалгин, които единствено успели да му повлияят. В сряда вече състоянието му рязко се влошило и семейството и извикало за първи път линейка и се сблъскало с абсурдите на системата. 

Климентин Милчев е шофьорът на линейката, която транспортирала Георгиев до Covid отделението на болницата в Свети Влас. Това станало по време на тежко дежурство в съботния ден. 180 са били тогава обажданията, получени в Спешния център за тежко болни. Но защо линейките продължават като туристическа агенция да разхождат от болница в болница хората в тежко състояние, когато в Бургас беше създадена единна информационна система, информираща къде има свободни легла и защо се налага медицинските екипи от линейките да се карат непрекъснато с лекарите в Covid отделенията пак абсурди? 

Репортаж на Даниела Костадинова в в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл. 

Европроцедура срещу 23 страни, сред които България, заради аудиовизуалното съдържание

Европейската комисия задейства процедура срещу 23 страни от ЕС, сред които и България, заради това, че не са въвели в законодателството си директивата за аудиовизуалното съдържание.

Новите правила на ЕС целят създаването на регулаторна рамка, подходяща за дигиталната епоха, която да доведе до по-безопасен, справедлив и разнообразен аудиовизуален пейзаж, подчертават от Еврокомисията.

Оттам добавят, че те подсилват защитата на зрителите, особено на най-уязвимите като малолетни, а също така разширяват обхвата на правилата за реч на омразата във видео платформите, насърчават културното разнообразие в аудиовизуалните медии и същевременно въвеждат за първи път нови изисквания за независимост за регулаторите на националните медии, както и предпазни механизми за плурализма на медиите.

Едва четири страни членки са приложили директивата в своите законодателства - Дания, Унгария, Нидерландия и Швеция, подчертават от Комисията.

Държавите, до които са изпратени уведомителните писма, имат срок от два месеца, за да дадат своя отговор.